Решение № 347 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 24577 от 16.07.2025 г., постановено по адм.д. № 3304/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Ц. Г. Ш., в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане и във връзка с дадени указания в решение № 3000 от 21.03.2025 г. по адм.д. № 1045/2025 г. на Върховния административен съд, Административен съд София - град отменя мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по заявление № САГ24-ГР00-1711/25.07.2024 г. на Ц. Г. Ш. за издаване на разрешение за изработването на проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация и план за застрояване (ПРЗ) за образуване на нов [УПИ] „за Жс (поземлен имот с [идентификатор]), контактен УПИ „за СО“, кв.109, м. „[местност]“, район „Витоша“, Столична община и връща преписката на главния архитект на Столична община за произнасяне с изричен акт по заявлението, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът констатира, че административното производство започва по заявление на Ц. Ш. към което са приложени: документи за собственост, удостоверение за наследници, скица с мотивирано предложение за допускане изменение на ПУП – ПРЗ, изразяващо се в урегулиране на поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] в нов самостоятелен [УПИ] „за ЖС“, кв.109, м. „[местност]“, район „Витоша“ – Столична община, като по искането не е налице произнасяне в законоустановения срок. Излага съображения, че в производството по чл. 135 ЗУТ преценката за издаване на акта се свежда единствено до съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е приет, като при наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. Съдът се позовава на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че са налице законовите изисквания за издаване на заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ. Приема, че при липса на законова забрана, право на страната е да избере разрешение за изработване на проект за какъв вид ПУП по чл. 110 ЗУТ да поиска, като в случая е поискано разрешение за изработването на ПУП-ПРЗ по чл. 110, ал. 1 от ЗУТ, което е допустимо и са налице условията за издаване на заповед за разрешаване на изработване на проект за изменение на плана. Приема за неотносими към предмета на спора доводите на главния архитект на Столична община, че имот с [идентификатор] е предмет на образувано в ГДБОП досъдебно производство № 142/2020 г., пр. пр. № 17047/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура за извършени престъпления по чл. 321 от НК за имоти, находящи се на територията на район „Витоша“ и район „Студентски“, Столична община. По тези съображения съдът отменя оспорения мълчалив отказ. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че след като не е налице произнасяне на административния орган в законоустановения срок е формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. Правилно съдът приема, че оспорения отказ да се издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ е постановен в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че мотивираното предложение е направено от лице по чл. 135, ал. 1 вр. чл. 131 ЗУТ, към искането са приложени скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП – ПРЗ, документи за собственост и комбинирана скица между кадастралната карта и действащия план за регулация. Установено е, че мотивираното предложение е изготвено върху актуална основа – действащ регулационен план за кв. 109, одобрен с решение № 90 по Протокол № 23/19.03.2001 г., заповед № РА50-897/20.11.2020 г. и заповед № РА50-108/04.02.2022 г. като регулационните граници на новообразувания УПИ съвпадат с имотните. Установено е, че предложението е в съответствие с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с действащия ОУП на Столична община. Ето защо изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорения отказ, е правилен. Неоснователен е доводът на касатора, че дадените с решение № 3000/21.03.2025 г. по адм.д. № 1045/2025 г. на Върховния административен съд задължителни указания са изпълнени частично и не са обсъдени всички представени по делото доказателства, а именно данните за образувано досъдебно производство. Първоинстанционният съд, при повторното разглеждане на делото, изпълнява стриктно указанията на Върховния административен съд и допуска извършване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието по делото. Със същото е установено по несъмнен начин, че мотивираното предложение с искане за допускане изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ е в съответствие с действащия ОУП на Столична община и с устройствените показатели на зоната, съгласно ЗУЗСО. Неоснователно се твърди, че не са обсъдени доказателствата, сочещи, че имотът е предмет на неприключило досъдебно производство. Както правилно приема първоинстанционният съд, при наличие на законовите предпоставки е следвало да се спре административното производство, което не е сторено. Освен това по делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи, че заявителя няма качеството на лице по чл. 135, ал. 1 вр. чл. 131 ЗУТ. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и на основание чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Столична община да заплати на адв. Г. Шаркова, член на Софийска адвокатска колегия направените по делото разноски в размер на 1250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство, като на основание чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира в евро или 626.30 евро. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,