Решение № 14254 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2014 г.

Решение № 14254 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област София против решение № 468 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 7468/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № ДС-пр 07/18.07.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Иво Борисов Йордакиев е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Йордакиев против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 6, ал. 1, т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации, областният управител е орган по назначаването на държавните служители в съответната областна администрация) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са нарушени материалния закон и целта на закона, е законосъобразно и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая правилно е преценено, че предпоставките, предвидени в текста не са осъществени. Установено е, че жалбоподателят пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначен на длъжност "старши експерт" в сектор "Планове, проекти и стратегии" в отдел "Регионално развитие и териториално устройство" на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" на областната администрация на област София, съгласно длъжностното разписание от 18.06.2012 г., като изпълнява функции по участие в процеса по подготовка и мониторинг на проекти, дейности, свързани с представителността на отдела и публичността на проектите, финансирани от ЕС и др. международни институции, набиране и обобщаване на информация по оперативни програми, изготвяне на тръжна документация и др. в съответствие с дейностите на дирекцията, предвидени в чл. 17, т. 16 и т. 18 от Устройствения правилник на областните администрации (длъжностна характеристика). Общо бройките за длъжността "старши експерт" в дирекцията са 8 като две са вакантни (поименно разписание на длъжностите от 18.06.2012 г.). Със заповед № РД-15-094/13.07.2012 г. на областния управител на област София са закрити всички отдели и сектори в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост". Функциите на дирекцията съгласно чл. 17 от Устройствения правилник на областните администрации не са променени, включително и задълженията, предвидени в т. 16 и т. 18 по участие в разработването, организиране и координиране изпълнението на стратегии, планове, програми и проекти на територията на областта и разработване и организация на съвместни проекти с международни организации също са запазени. С цитираната по-горе заповед, считано от 01.07.2012 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, според което бройките за длъжността "старши експерт" в дирекцията са увеличени на 10. Преназначени са 4 от служителите, заемащи тази длъжност по предходното длъжностно разписание (заповеди за преназначаване), а 6 от длъжностите са вакантни, като съгласно представените 6 бр. длъжностни характеристики тези длъжности са различни като сфери на дейност, изисквания и преки задължения от изпълняваната от служителя Йордакиев. По тези причини със заповед № ДС-пр. 07/18.07.2012 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на последния е прекратено. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая това не е направено. Представените по делото доказателства установяват, че щатните бройки за длъжността "старши експерт" е увеличени, а същевременно функциите на заеманата от служителя длъжност не са премахнати и съгласно чл. 17, т. 16 и т. 18 на Устройствения правилник на областните администрации следва да продължат да се изпълняват от дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в областна администрация на област София. Поради това правилно е преценено, че длъжността, заемана от Йордакиев не е премахната като система от функции, задължения и изисквания и като нормативно определена позиция. Следователно не е налице съкращение на тази длъжност, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нарушение на материалния закон. Същевременно всички събрани по делото доказателства сочат, че оспорената заповед е постановена и в противоречие с целта на закона - порок, който съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, е самостоятелно основание за нейната отмяна. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното административно звено като дейността се възложи на по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. В случая в противоречие с целта на закона общата численост на дирекцията не е намалена, запазени са 2 бройки за длъжност "старши експерт", които са вакантни, разкрити са нови бройки за длъжността "старши експерт", които също са свободни, а същевременно длъжността "старши експерт", заемана от жалбоподателя пред първоинстанционния съд и ответник в настоящото производство е съкратена, въпреки че присъщите за тази длъжност функции не са премахнати и следва да продължат да се изпълняват от дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в областната администрация. Това налага извода, че действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на работата, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което е в противоречие с целта на съкращението. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че заповедта е издадена в противоречие със закона и неговата цел първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба и със събраните доказателства. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Областната администрация на област София следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 300.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,