Определение № 13054 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Етажната собственост на сграда на [улица], гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Янев, срещу определение № 34995 от 24.10.2025 г., постановено по адм. дело № 11078/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането на етажната собственост за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед № РВТ25-РА-30-3/07.10.2025 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Ответникът – кмета на район „Витоша“, Столична община, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу заповед № РВТ25-РА30-3/07.10.2025 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на етажната собственост на блок на [улица], с управител Д. Ц., да премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект: „Еднораменна бариера“, разположен в поземлен имот с [идентификатор], съставляващ УПИ [номер], кв. [номер] по плана на гр. София. С жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като той не доказва наличието на значителни и трудно поправими вреди, които ще претърпи в резултат на допуснатото предварително изпълнение. По отношение на твърдените разходи, които ще настъпят при премахване на бариерата, съдът приема, че подобни вреди с оглед на естеството си и потенциалния си размер не могат да се разглеждат като значителни, още по-малко като трудно поправими. Така постановеното определение е правилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед, както правилно и обосновано е приел Административен съд – София град, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4, във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е налице. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове. Поради това правилно съдът е обсъдил основанията, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК, като обосновано е приел липсата на такива. Изложените доводи както в първоинстанционната, така и частна жалба касаят неудобствата за частния жалбоподател от изпълнението, които не са в приложното поле на горецитираната разпоредба. В настоящия случай частният жалбоподател не е представил доказателства за настъпването на значителни или непоправими за него вреди от премахването на процесната бариера, както и не е посочил конкретни по вид и размер вреди. Посоченото от частния жалбоподател обстоятелство, свързано с възможността при премахване на бариерата в имота да влизат необезпокоявано моторни превозни средства, което от своя страна ще постави в опасност живота и здравето на живущите и децата в частната детска занималня, от една страна е хипотетично, а от друга страна не обоснова нито наличието на значителна или труднопоправима вреда, нито опасност за здравето и живота на гражданите. Не доказват също така наличието на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК и изложените в частната жалба доводи по съществото на спора – относно липсата на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, като в тази връзка следва да се има предвид, че в АПК е изрично разписан отделен процесуален ред за възмездяване на вредите, след евентуална отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да "причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,