Определение № 3257 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3310/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 5355 от 24.07.2023 г., подадена от В. Н. Н. срещу Разпореждане № 535 от 15.06.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 3/2023 г. по описа на АС – Варна, с което като процесуално недопустима е върната касационна жалба с вх.№ 4283 от 12.06.2023 г., подадена от В. Н. Н. срещу въззивно Решение № 62 от 30.03.2023 г., постановено по същото в.гр.д.№ 3/2023 г. на АС – Варна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, ВКС констатира, че по в.гр.д.№ 3/2023 г. на АС – Варна е постановено въззивно Решение № 62 от 30.03.2023 г. То е връчено на жалбоподателя на 10.04.2023 г., с което е поставено началото на срока по чл. 283 ГПК за подаване на касационна жалба. Срокът е изтекъл на 10.05.2023 г. – сряда, присъствен ден. С молба вх.№ 3519 от 10.05.2023 г. В. Н. Н. е поискал да бъде продължен срока за подаване на касационна жалба по съображения, че не е успял да намери адвокат, когото да ангажира за касационното обжалване. С Определение № 282 от 16.05.2023 г. молбата за продължаване на срока за подаване на касационна жалба срещу въззивното решение е оставена без уважение по съображение, че императивната разпоредба на чл. 63, ал. 3 ГПК не позволява продължаването на сроковете за обжалване. Последвало е депозирането на касационна жалба с вх.№ 4283 от 12.06.2023 г. срещу въззивното решение. След преценка, че жалбата е подадена след изтичането на срока по чл.283 ГПК, с обжалваното Разпореждане № 535 от 15.06.2023 г. е постановено връщането й. Обжалваното Разпореждане № 535 от 15.06.2023 г. е правилно. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че апелативният съд е нарушил правата на жалбоподателя, като не е удовлетворил молбата му за продължаване на срока за подаване на касационна жалба. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК позволява продължаване на сроковете по молба на заинтересованата страна, но само в случай, че не се касае за срок за подаване на жалба или молба за отмяна на влязло в сила решение. В последните хипотези продължаването на сроковете (независимо дали за страната са съществували уважителни причини или не) е забранено с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК. Апелативният съд правилно е приложил закона, постановявайки Определение № 282 от 16.05.2023 г., с което молбата за продължаване на срока за подаване на касационна жалба е оставена без уважение. Следва да се подчертае, че, доколкото подаването на молба по чл. 63 ГПК нито спира, нито прекъсва течението на срока за обжалване, съдът не е бил длъжен да връчва на страната препис от Определение № 282 от 16.05.2023 г. Дори такова връчване да бъде извършено (както е процедирано в случая), това не се отразява по никакъв начин на течението на срока по чл. 283 ГПК. С оглед извършеното на 10.04.2023 г. връчване на въззивното решение на В. Н. Н., последният ден, в който е било процесуално допустимо да подаде касационна жалба, е 10.05.2023 г. Правилно е преценено, че по отношение на подадената на 12.06.2023 г. касационна жалба е налице основанието за връщането й, регламентирано с чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което Разпореждане № 535 от 15.06.2023 г. следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия