Решение № 825 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Я., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 26236/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 9846/2024 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу заповед № 1130/05.09.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с която e преместена да изпълнява служебните си задължения от длъжност „главен юрисконсулт“ в Агенция „Митници“ на длъжност „главен разследващ митнически инспектор“ в Агенция „Митници“, считано от 09.09.2024 г. до 08.03.2025 г. включително. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред АССГ заповед, издадена на основание чл. 10, ал. 15 от Закона за митниците /ЗМ/, Я., заемаща длъжност „главен юрисконсулт“ в Агенция „Митници“, сектор „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция /ТД/ Митница – София, е временно преместена на длъжност „главен разследващ митнически инспектор“ в Агенция „Митници“, сектор „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница – София, считано от 09.09.2024 г. до 08.03.2025 г. включително. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е приел още, че е изпълнено изискването за мотивиране на акта, като са налице изложени правни и фактически основания за неговото издаване. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 15 от ЗМ, при служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция „Митници“ за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на митническия служител. В тези случаи митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването. Неоснователно е твърдението на касатора, че заповедта е издадена при неспазване на изискването за форма, като липсват изложени мотиви за постановения резултат. В конкретния случай органът се е позовал на Докладна записка с рег. № 32-989757/30.08.2024 г. на Директора на ТД Митница – София, с която териториалният директор е сезирал директора на Агенция „Митници“ за наличието на служебна необходимост от процесното преместване - кадрова необезпеченост и липса на разследващи митнически инспектори на територията на гр. Липсата на разследващи митнически инспектори е отрицателен факт и ответникът не може да бъде задължен да доказва отрицателни факти по правилата на разпределение на тежестта на доказване. Доколкото в ЗМ за разлика от ЗМВР няма легална дефиниция на "служебна необходимост", нито са посочени конкретни предпоставки, които следва да бъдат изпълнени за да е налице такава, то следва да се приеме, че липсата на разследващи митнически инспектори в гр. София представлява "служебна необходимост". Неоснователно е и касационното оплакване относн липсата на посочено месечно възнаграждение в оспорената заповед. Както сам касаторът е посочил, Закона за митниците е специален спрямо Закона за държавния служител, като същият се прилага приоритетно в случай на промяна на служебно правоотношение на митнически служител, именно поради специалния си характер. Ето защо в настоящия случай не е налице задължение за органа да сочи конкретно месечно възнаграждение, като нормата на чл. 10, ал. 15 от ЗМ урежда случаите на преместване, като регламентира, че митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването, което само по себе си безспорно не е изискване за сочене на месечно възнаграждение като задължителен реквизит при издаване на заповеди като процесната. Отделно от това споровете за дължимия размер месечно възнаграждение са имуществени спорове, за които е предвиден друг ред за решаването им. С оглед горните съображения е правилен изводът на първоинстанционният съд, че оспорения пред него административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и при отсъствие на допуснати процесуални нарушения. При издаването на последния, административният орган е действал в рамките на правомощията, предоставени му с нормата на чл. 10, ал. 15 от ЗМ, а заповедта е издадена с оглед осигуряване на работата на структурно звено в Агенция „Митници“ при наличие на служебна необходимост. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по същество няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На Агенция „Митници“ следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева с равностойност 102,26 евро, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение