Определение № 3130 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К. Трифонова служебен защитник на Т. Тонева, срещу Определение № 38796/21.11.2025 г. по адм. дело № 8800/2025 г. на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – София-град не взима становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Т. Тонева срещу решение № 22-РД06-0077/28.07.2025 г. на Директора на РДСП София-град и да прекрати производството по адм. д. № 8800/2025 г. по описа на АССГ, съдът е приел, че след като е предоставил правна помощ на жалбоподателя и е уведомил назначения му процесуален представител за нередовностите в жалбата, то и волеизявлението на последния от 17.11.2025 г., че предмет на оспорване в съдебното производство е решение № 22-РД06-0077/28.07.2025 г. на Директора на РДСП София град, което на практика води до неговата недопустимост с оглед нормата на чл.13 ал.6 от ЗСП, съгласно която предмет на съдебното производство е първоначалната заповед на Директора на ДСП Лозенец, а не решението на горестоящия административен орган. Определението е валидно, допустимо и правилно. Делото е образувано въз основа на жалба от Т. Тонева срещу решение № 22-РД06-0077/28.07.2025 г. на Директора на РДСП София-град. С посоченото решение органът е отхвърлил жалбата на Тонева срещу заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/336 от 16.06.2025 г. на директор ДСП Лозенец, с която й е отпусната еднократна помощ от 1200 лева. С определение № 31865 от 30.09.2025 г. АССГ е предоставил правна помощ на жалбоподателката във вид на процесуално представителство от адвокат при условията и реда на 21, т.2, чл.23 и чл.25, ал.1 от ЗПП, а с разпореждане от 28.10.2025 г. съдът е назначил адв. К. Трифонова за процесуален представител на жалбоподателката. С разпореждане от 14.10.2025 г., при условията на чл.158, ал.1 от АПК съдът е оставил без движение жалбата на Тонева, по която е образувано делото, и е указал на оспорващата в 7-дневен срок от получаване на съобщенията да отстрани констатираните от съда нередовности по оспорването, като посочи предмета на делото, т.е. кой акт се оспорва и на кой административен орган. Указанията на съда касаят приложение на правилото за съдебно оспорване по чл.13, ал.6 от ЗСП, според което при отхвърляне на жалба срещу заповед на директора на ДСП, тази заповед на директора на ДСП подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК, а не решението на по-горестоящия административен орган в лицето на директора на РДСП. Съобщението с указанията на съда са връчени на адв.Трифонова на 07.11.2025 г. В сроковете за отстраняване на нередовностите, на 17.11.2025 г. е постъпила молба от адв.Трифонова като представител на Тонева, в която се сочи като предмет на делото решение № 22-РД06-0077/28.07.2025 г. на Директора на РДСП София-град. Разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗСП посочва кой съдебен акт подлежи на съдебно оспорване в посочената хипотеза и това не е решението на по-горестоящия административен орган, а заповедта на директора на ДСП – Лозенец. Подобно указание се съдържа и в решението на по-горестоящия административен орган. Подавайки жалбата срещу решението на директора на РДСП – София град, Тонева е сезирала съда с искане за съдебен контрол на административен акт, който не подлежи на оспорване. Правилото на чл.13, ал.6 от ЗСП е в съответствие с нормите на чл.98, ал.2 и чл.145, ал.2, т.2 от АПК, според които решението на по-горестоящия административен орган подлежи на съдебен контрол само когато с него е изменен първоначалния административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество, какъвто не е процесния случай. Ето защо молбата – уточнение, подадена от адв.Трифонова има характер на обвързващо първоинстанционния съд изявление в какво се състои отправеното до съда искане и кой административен акт се оспорва пред съда. След като волята на жалбоподателя е била да оспори решението на горестоящия административен орган, а не първоначално издадения административен акт - заповедта на Директора на ДСП-Лозенец, то и правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорването е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.13 ал.6 от ЗСП и е прекратил производството по делото. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,