Определение № 228 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 145/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.З т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място],чрез процесуалния представител юрисконсулт К. против въззивно определение № 221 от 24.01.2012г. по в.ч. гр.д.№ 243 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено определение от 15.12.2011г. по гр.д.№ 9880/11г.на Варненски районен съд за спиране, на основание чл.229 ал. 1 т.4 от ГПК, на производството по делото до приключване на това по гр.д.№ 302/11г.на БОС. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.З от ГПК по поставени два въпроса - може ли да е преюдициален въпрос,който не е посочен като основание за исковата претенция/този за действителността на К./ и следва ли споразумение между синдикати и работници да бъде отменяно след изтичане на срока на К. и то с изричен акт- договор или споразумение. Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Настоящият жалбоподател е ответник в спряното производство/ по трудов спор/, по иск предявен от Л. П. П., за присъждане на сумата от 14 857.95лв.,представляваща обезщетение за уволнение поради съкращение. Претенцията е предявена на основание - сключено между [фирма] [населено място] и синдикалните организации споразумение.В това производство- след отговора на ответника - не е било спорно,че това споразумение е част от К.,като едно от възраженията по основателността на иска на ответника е било,че действието на този К. е прекратено поради изтичане на срока му. С обжалваното определение № 221 от 24.01.2012г. по в.ч. гр.д.№ 243/12г.В. е потвърдил определение от 15.12.2011г. по гр.д.№ 9880/11г. на В.,с което е спряно на основание чл.229 ал. 1 т.4 от ГПК на производството по делото до приключване на това по гр.д.№ 302/11г.на БОС,което е с предмет обявяване на недействителност на К.. При тези факти - поставените от касатора въпроси не са годно общо основание по смисъла,разяснен в т.1 от TP №1/10г.на ОСГТС на ВКС и въз основа на тях не следва да се допуска касационно обжалване.Това е така защото първият въпрос е ирелевантен/не е свързан с решаващите мотиви на съда/,а вторият е въпрос,касаещ съществото на спора по образуваното гражданско дело,във връзка с което е спряно настоящето производство. По първия поставен въпрос - следва да се посочи,че преюдициалността, по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, не е пряко свързана със заявените от ищеца в исковата молба основания,а произтича от наличието на връзка между делата,като се спира обусловеното дело.В конкретния случай - не е възможно да се прецени основателността на иска за обезщетение без да е ясен отговора на въпроса за действителността на основанието,от което то произтича. Относно -втория поставен въпрос - дали може да се отменя, сключено между синдикати и работници споразумение след изтичане на срока на К. и с какъв акт следва да стане това -то това са въпроси,които не касаят настоящия спор.Те нямат връзка с преценката за наличие на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал. 1 т.4 от ГПК и тяхното решение предстои по делото,във връзка с което е спряно настоящето. Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице годно общо основание за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение