Решение № 4186 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. от [населено място], община Асеновград, област Пловдив, чрез адв.Будакова, против Решение № 6187 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2884/2024 г. на Административен съд-Пловдив, допълнена с втора „жалба“ срещу Решение №7394/22.08.2025 г. по реда на чл.175 АПК. Касаторът твърди в първата по ред жалба, от 20.08.2025 г., че решението на първоинстанционния съд е неправило и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и при непълнота на доказателствата.Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във втората по ред жалба, входирана в съда на 26.09.2025 г. посочва, че решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка е неправило и незаконосъобразно, както и абсолютно процесуално неиздържано. Отбелязва се, че решението е постановено след първата касационна жалба, в която е наведено именно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение поради противоречие в мотивите и диспозитива на решението, т.е. при формиран от съда извод по съществото на делото. Молбата към съда е да отмени двете решения на първоинстанционния съд, като постанови ново решение, по съществото на спора, с което да се отменят оспорените административни актове или делото да се върне за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ - Пловдив, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмени отговори, чрез гл.юрисконсулт Г. Вълчанова, оспорва касационните жалби изцяло и излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, съответно по чл. 175, ал.2 АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С Решение №6187/08.07.2025 г., постановено по адм.д. №2884/2024 г., Административен съд- Пловдив е отхвърлил жалбата на М. И. Г. против Решение № 2153-15-348/06.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Прот.№N01395/16.10.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- Пловдив, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл.74, ал.1 КСО и Регламент/ЕО/№883/ и Регламент/ЕО/№987/2009 г. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Със заявление, вх.№ 2112-15- 1919/17.06.2024 г., М. И. Г., чрез упълномощеното лице А. А., прави искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Със заявлението е представено Експертно решение №90389/109/07.06.2024 г., трудова книжка, военна книжка, документи за осигурителен стаж в Германия, проучвателна молба и декларация за настоящ адрес. С експертното решение на ТЕЛК – Пловдив са определени 75 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране като неработещ- 07.03.2024 г. и срок на инвалидността-01.06.2027 г. С Решение №09908/03.07.2024 г. Медицинската комисия е потвърдила ЕР №90389/109/07.06.2024 г. Към датата на инвалидизиране - 07.03.2024 г., М. Г. е бил на [възраст]. Осигурителният стаж на лицето, зачетен по приложените редовно оформени документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 25.09.1989 г. до 31.07.2022 г., с прекъсвания, до датата на инвалидизиране е с продължителност 02 г. 08 м. и 00 дни и представлява действителен осигурителен стаж. Със заявление, вх.№ 2112-15-1919/17.06.2024 г., жалбоподателят е декларирал и стаж, придобит в Германия. Процесното разпореждане е издадено на 16.10.2024 г., с което, на основание чл. 74, ал. 1 от КСО и във връзка с Регламент /ЕО/ №883/2004 г. и Регламент /ЕО/ № 987/2009 г., на М. Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 11.03.2024 г. в размер 144,05 лв., определен от 01.07.2024 г. на 159,90 лв. С Решение № 2153-15-348/06.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.117, ал.З от КСО, е потвърдено разпореждане [номер]/ Прот. №N01395/ 16.10.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд да отхвърли жалбата против акта на осигурителните органи са, че подаденото заявление, макар и подадено чрез пълномощник, но редовно, е било за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не на социална пенсия за инвалидност по реда на чл.90аКСО, при което адм.орган действа в условията на обвързана компетентност и с оглед нормативната база и приетата съдебно- счетоводна експертиза, размерът на пенсията е правилно определен. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и за нарушение на материалния закон, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд- Пловдив е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспореният административен акт съдържа всички фактически и правни основания за издаването им. Според чл.73, ал.1 и 2 от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, като пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. На основание чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО, осигурените придобиват право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране за лицата над 30-годишна възраст - 5 години, от които 1/3-та или една година и осем месеца действителен осигурителен стаж. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение посочва, че при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия лицата задължително посочват имат или нямат осигурителен стаж, придобит в друга държава, доколкото това обстоятелство фигурира в самото заявление за отпускане на пенсия, което се попълва от лицата и по силата на чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, т.е. от значение е при извършване на преценката на пенсионните права на лицата. В тази връзка твърдението, че служител на пенсионната администрация, за което са събрани и неотносими гласни доказателства, е подвел пълномощника на жалбоподателя А. А. да декларира и изиска установяването на стажа на лицето в Германия, не могат да бъдат споделени. Предвид обстоятелството, че в случая действащи и приложими се явяват Регламент на Съвета /ЕО/ № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност и регламента за неговото прилагане, а именно Регламент 987/2009, които са в сила от 01.05.2010 г., от компетентната институция на Германия, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС, са изпратени формуляри Р 2200 - искане за пенсия за инвалидност, Р 4000 - доклад относно осигурителната история и Р 5000 - осигурителни периоди на пребиваване до осигурителен институт в Германия. На М. Г. е потвърден осигурителен стаж за право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, придобит в Германия за периода от 05.06.2014 г. до 06.11.2021 г. с продължителност на стажа 07 г. 02 м. и от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г. с продължителност на стажа 04 м. Общата продължителност на стажа, положен в Германия за правото и размера на пенсията, зачетен до датата на инвалидизиране (07.03.2024 г.) възлиза на 07 г. 06 м. 00 дни. Предвид разпоредбите в двата регламента, преценка на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Г. е извършена при сумиране на стажа на лицето на територията на двете държави - в България - 02 г., 08 м., 00 дни и в Германия - 07 г., 06 м., 00 дни или общ осигурителен стаж към датата на инвалидизиране- 10 г., 02 м., 00 дни. Размерът за изплащане на личната пенсия е определен при спазване нормата на чл. 52 от Регламент 883/2024 г., според която определената на "пропорционален принцип пенсия" се изплаща в размера, отговарящ за частите български осигурителен стаж. Правилното определяне на осигурителния стаж, коефициентите и размера на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се потвърждава от кредитираната като обективно изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Административният орган не е длъжен да изследва всяка една законова хипотеза, а да изясни относимите за казуса факти и обстоятелства и ги отнесе към съответната правна норма, което е и сторил. От страна на касатора са ангажирани доказателства, които обаче не дискредитират установяванията на органа и изводите на съда. Неоснователно се явява възражението на адв.Будакова, че съдебното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, както и при непълнота на доказателствата поради факта, че съдът е оставил без уважение доказателственото й искане за допускане на очна ставка между свидетелката А. А. и свидетелката Р. Б.. Съгласно чл.174, изр.първо от ГПК, при различие между показанията на свидетелите, съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такова различие в показанията на свидетелите, видно от обективираното в съдебните протоколи, не е налице, поради което основателно съдът не е уважил това доказателствено искане. Отделен е въпросът, че искането за отпускане на пенсия е обективирано в писмен документ- заявление, данните в което не се оспорват от жалбоподателя и настоящ касатор. Обстоятелството, че заявлението не е подадено лично от М. Г., а от пълномощник, не опорочава същото и не е пречка за кредитиране на данните, съдържащи се в него, тъй като съгласно чл.1, ал.1 от НПОС, заявлението за отпускане на пенсия може да се подава и чрез упълномощено, съгласно чл. 18 от АПК лице, както правилно е посочил ответникът. Неоснователно е възражението за нарушение на правилото на чл.9, ал.4 от АПК и чл.28, ал.1, т.2 от АПК. Няма данни, а и по делото не е установено пенсионната администрация да не е осигурила достъп до формулярите си, т.е. до образеца на заявлението за отпускане на пенсия, и да не е оказала съдействие за попълването му. Именно по повод на така подаденото заявление, в което М. Г., чрез упълномощеното от него лице, изрично е посочил, че желае отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са предприети действия за служебно изясняване на стажа на лицето от чужбина, с цел изпълнението на условията на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, т.е. за законосъобразното разрешаване на въпроса- предмет на производството. Обстоятелството, че размерът на даден вид пенсия е по-висок от размера на друг вид пенсия, само по себе си, не води до извод за нарушение на правилото на чл.28, ал.1, т.2 от АПК. Относно твърдението за противоречие в решението на формираната воля на съда в съдебния акт на стр.5 и диспозитива на решението, съдът подчертава, че административният съд се е възползвал от възможността, обективирана в хипотезата на чл.175 от АПК и е постановил Решение №7394/22.08.2025 г., с което е отстранил соченото несъответствие, тъй като на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. С оглед гореизложеното, Решение № 6187 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2884/2024 г. на Административен съд-Пловдив е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Като правилно следва да се остави в сила и Решение №7394/22.08.2025 г. по реда на чл.175 АПК, постановено по адм.д.№2884/2024 г. на АС- Пловдив. При този изход на спора и своевременното направено искане за това на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,