Определение № 3315 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4690/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 11666 от 05.09.2024 г., подадена от името на И. Д. Ц. и Е. Г. Ц. чрез пълномощника им адв. И. К., против решение № 342 от 28.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 18/2021 г. с което Окръжен съд –Благоевград в частта, с която след частично обезсилване и частична отмяна на решение № 7669 от 17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 950/2019 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, на основание чл. 108 ЗС е признал за установено по отношение на ответниците Л. Д. М., Б. К. В., Ю. К. Ж., А. В. П., К. К. П., С. Д. Ж. (П.), И. Д. Ц. и Е. Г. Ц., че ищците В. С. Б., Д. И. П. и С. В. Д. са собственици по наследство на общо 26/45 идеални части (Д. П. на 13/90 идеални части, С. Д. на 13/90 идеални части и В. Б. на 13/45 идеални части, от следните имоти: УПИ (парцел) *, планоснимачен номер 392 от квартал 42 по плана на [населено място], [община], област Б., с площ за урегулирания поземлен имот от 780 квадратни метра, ведно със застроената в имота жилищна сграда, със застроена площ от 88 квадратни метра и е осъдил касаторите да предадат владението върху имотите. С решението е отменен нотариален акт за собственост на недвижими имоти на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 60, том II, дело № 210 от 04.07.2012 г. на нотариус Е. Л., вписан под вх.рег. № 2106/04.07.2012г., акт 112, т. VII, партиден № 21559, 21560 при Служба по вписвания - град Гоце Делчев при АВ - гр. София за 26/45 идеални части. Касаторите считат, че решението е неправилно поради наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдят, че доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин установяват, че те са собственици на спорния имот на основание изтичане на краткия петгодишен давностен срок. Излагат подробни съображения за достоверността на свидетелските показания, както и доводи във връзка с приложението на института на придобивната давност и презумпцията по чл. 69 ЗС. Молят за отмяна на решението и цялостно отхвърляне на ревандикационния иск. В изложението към жалбата се позовават на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Формулират материалноправни въпроси за необходимостта от манифестиране на намерението за своене спрямо действителния собственик в случай на придобиване на владението чрез правна сделка; за характеристиките на добросъвестното владение и приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза когато позоваващият се на придобивната давност е добросъвестен владелец, а неговият праводател е владелец на една част от процесния имот и държател на другата, както и процесуалноправни – за начините на процедиране на въззивния съд в случай, че установи, че една от страните е станала недееспособна преди завеждане на делото и за това какво е въззивното решение обезсилващо или отменящо първоинстанционно решение при липса на такъв диспозитив. Ответникът по касация С. В. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допускано. Останалите ответници не са подали отговор. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от легитимирана страна с правен интерес да обжалва неизгодно за нея решение. За да се произнесе по наличието или отсъствието на предпоставки за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: За да постанови крайния си акт, въззивният съд е приел за установени следните факти: с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 297, том I, дело № 575/14.07.1971 г. С. С. К. и М. С. К. са признати за собственици на процесните имоти – дворно място и къща, находящи се в [населено място]. С. С. К. е починал през 1971 г., а М. С. К. е починала през 1977 г. Те са наследени от децата си: И. С. К. /починал 1994 г./, Е. С. Д. /починала 2009 г./, М. С. К. /починала 2010 г./, ищцата В. С. Б. и Г. С. К. /починал 2001 г./. Наследници на И. С. К. са М. С. /дъщеря, неучастваща като страна по делото/ и ищцата Д. И. П. /дъщеря/. Наследници на Е. С. Д. са ищецът С. В. Д. /син/ и Р. В. Ф. /дъщеря, неучастваща като страна по делото/. М. С. К., починала през 2010 г., няма наследници от първи и втори ред, както и съпруг, поради което нейни наследници са братята и сестрите й, респ. техните низходящи, с изключение на Г. К., който е починал преди нея и не е оставил преки свои низходящи наследници. Наследник на Г. К. е неговата съпруга С. К., починала на 20.03.2016 г., както и братята и сестрите му, респ. техните наследници. Наследници на С. К. са нейните сестри М. Д. М. и Р. Д. Б., а след тяхната смърт техните деца – ответниците Л. Д. М., Б. К. В. и Ю. К. Ж. /последните трима се племеници на С. К./. На 04.07.2012 г. С. К. се е снабдила с констативен нотариален акт, с който е призната за собственик по давностно владение на процесния УПИ, ведно с жилищна сграда. На 10.07.2012 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 74, том II, рег. № 2736, дело № 221 от 2012 г. С. К. продала имотите на ответниците С. Д. Ж. и А. В. П.. На 31.10.2012 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том III, рег. № 4732, дело № 365 от 2012 г. ответниците С. Д. Ж., А. В. П. и К. К. П. /съпруга на А. В. П./ продали на ответниците И. Д. Ц. и Е. Г. Ш. /Ц./ процесните имоти. От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателствени средства съдът приел, че имотът е бил деклариран през 1998 г. от Г. К., а през 2012 г. от ответниците, сега касатори. Като титуляри на партидите в комуналните дружества също фигурирали посочените лица. Имотът бил стопанисван от ответниците, които го били закупили от С. К., те гледали градината, но не са живели там, имали мебели в къщата. Други хора в имота не са виждани. Въз основа на така установените факти, от правна страна, въззивният съд приел, че първият спорен по делото въпрос е дали С. К. към датата на покупко-продажбата е била едноличен собственик на имотите на основание давностно владение. Като анализирал съвкупно приетите доказателства, заключил, че не се установява при условията на пълно и главно доказване приживе С. К. да е придобила имота на основание осъществено от нея давностно владение за периода 2001 г. /след смъртта на съпруга й/ до 2012 г., когато се е снабдила с констативен нотариален акт и е продала имотите. Съдът посочил, че С. К. е упражнявала фактическа власт върху целия имот, но е била държател на идеалните части на другите наследници – братята и сестрите на съпруга й, респ. техните низходящи и няма доказателства да е преобърнала това си държане във владение. Съдът посочил, че след като по делото не е установено владение от страна на С. К. върху идеалните части на другите наследници, което владение да е противопоставено на тях, тя не е придобила имотите по давност. След като праводателката към 2012 г. не е била едноличен собственик на дворното място и къщата, то и последващите приобретатели – ответниците А. В. П., К. К. П. и С. Д. Ж. /П./, а след това и ответниците И. Д. Ц. и Е. Г. Ц. не са могли да ги придобият на основание покупко - продажба. По отношение на следващия според въпрос: дали имотът е придобит от ответниците Ц. на основание осъществено от тях добросъвестно владение, съдът приел, че липсва третата предпоставка от фактическия състав на чл. 79 ЗС - упражнявано владение от претендиращите лица за период повече от 5 години. Изложени са съображения, че са изминали повече от пет години от сключване на договора за продажба, по който Ц. са купувачи, но не е установено те да са започнали да упражняват фактическа власт върху имота след закупуването му. Посочено е, че няма данни кога новите купувачи са завладели имота и са афиширали владението си на останалите наследници, за да се прецени дали владението е осъществявано повече от пет години. Новите собственици не са живели в къщата, а наследниците на С. и М. Киричеви живеели в друго населено място и не биха могли да узнаят за продажбата, още повече според свидетелските показания имотът бил занемарен, градината не се поддържала. По посочените мотиви съдът приел, че ответниците Ц. не са придобили по давност правото на собственост върху къщата с мястото, затова ги осъдил да предадат на ищците владението върху имотите. При тези мотиви касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за необходимостта добросъвестният владелец да манифестира на действителния собственик намерението си за своене на имота, след като владението му се основава на правна сделка. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 191 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 776/10 г. на ВКС, І г.о. и цитираното в него решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1273/09 г. на ВКС, ІІ г.о., в които е прието, че при добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, представляващо само по себе си демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение