Определение № 10945 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9480/2024 г.

Постъпила е частна жалба от Ж. М. С. срещу Разпореждане №9294 от 29.07.2024г. на Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ по адм. дело №7106/2024г. по описа на Върховен административен съд, с което са били оставени без разглеждане подадените от С. касационни жалби против Решение №2063 от 13.03.2024г., допълнено с Решение №3866 от 22.05.2024г., постановени по адм. дело №497/2023г. описа на Административен съд – Бургас и е прекратено производството по делото. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане касационните жалби на С. срещу постановените по цитираното дело на Административен съд – Бургас съдебни решения от 13.03.2024г. и 22.05.2024г., Председателят на Шесто отделение на ВАС на РБ е приел, че същите са подадени срещу решения, които са окончателни и не подлежат на касационна проверка от ВАС на РБ, като се е позовал на нормата на чл.13 от Закона за социално подпомагане(ЗСП). От страна на частния касационен жалбоподател се настоява, че в случая не е налице хипотеза, за която е приложима последноцитираната законова новела, поради което и на общо основание съдебното решение подлежи на касационна проверка така, както е посочил и самият административен съдия в акта си. Настоящият състав констатира, че предмет на обжалване от С. пред първостепенния съд е била Заповед №ЗСП/Д-А/24/06.03.2023г. на Директор ДСП – Бургас, с която е била спряна месечната социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП, отпусната на лицето по негово заявление вх.№ ЗСП/Д-А/ 24/04.01.2023г. С цитираното съдебно решение от 13.03.2024г. първостепенният административен съд е отхвърлил изцяло жалбата на С., като посочил, че актът му подлежи и на касационно обжалване пред ВАС на РБ. Въпреки така посоченото обаче, правилен е изводът на Председателя на Шесто отделение на ВАС, че съдебното решение е окончателно. Това е така, защото обжалваният пред съда акт(на Директор на ДСП – Бургас) е бил постановен на основание чл.13 ал.2 от ЗСП. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно общата разпоредба на чл. 12, ал. 4 от ЗСП "Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика". В тази връзка в чл. 32, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП е посочено, че "Месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице". В подзаконовия нормативен акт не се съдържа уредба, касаеща реда за оспорване на изброените актове, вкл. и тези за спиране на отпуснатите социални помощи, но такава е налична в самия закон. На първо място в чл. 13, ал. 5 ЗСП е посочено, че Заповедта по ал. 2 (за отпускане на помощта) се обжалва първо задължително пред директора на съответната регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в следващата ал. 6 е предвидено, че ако той не се произнесе по жалбата или я отхвърли, първоначалният акт по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението му е окончателно. С ал. 7 пък е уреден случаят, когато горестоящият орган е решил въпроса по същество, но и тук при съдебно оспорване решението на административния съд е окончателно. В ЗСП съществува и друга уредена хипотеза на съдебно оспорване – това е производството по чл. 14а - чл. 14в от закона, касаещо случаи на възстановяване на получената социална помощ при недобросъвестност на лицето, но за разлика от разгледаната по-горе уредба тук (чл. 14б ал. 1 ЗСП) законодателят не е предвидил окончателност на съдебния акт на административния съд. Следва да се посочи също така и само за пълнота, че с чл. 34, ал. 2 ЗСП е уредено обжалването на принудителните административни мерки, прилагани по този закон, а с препращащата норма на чл. 37, ал. 3 ЗСП е посочен и реда за атакуване на издадените от Директора на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице наказателни постановления. От прегледа на законодателната уредба следва да се направят следните изводи. По арг. от посоченото в чл. 12, ал. 4 ЗСП отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи (без тези за отопление) има единна канава, поради което последващо уреденото с новелата на чл. 13 ЗСП, вкл. след създаването на двете нови ал. 6 и ал. 7 с изменението на АПК с ДВ бр. 77/2018 г., обосновава тезата, че при липса на изрична друга уредба, то при обжалване на индивидуалните административни актове, касаещи въпросите по отпускането, изплащането, изменяването, спирането, възобновяването или прекратяване на посочените социални помощи, приложима ще е уредбата, посочена в чл. 13 ЗСП в нейната цялост, тъй като всички тези въпроси са относими към подаденото заявление-декларация. По отношение направените с частната жалба искания на лицето за предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК и за освобождаване по чл.83 ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК от такси и разноски, то те вече са били разгледани и разрешени с окончателни съдебни актове в това съдебно производство. Така с Определение №771 от 29.03.2023г. на административния съдия С. е бил освободен от заплащане на държавни такси и разноски до приключването на съдебното производство с влязъл в сила акт, а с Определение №6099 от 08.06.2023г. на ВАС на РБ му е била предоставени правна помощ под формата на процесуално представителство, за което с Определение №1476 от 15.06.2023г. административният съдия е назначил адв. М. Топалова за негов процесуален представител. Именно подадената от адв. Топалова касационна жалба срещу двете решения е била оставена без разглеждане с атакуваното тук разпореждане на Председателя на Шесто отделение. При това положение за настоящия състав не съществува надлежно задължение да се произнася по тези две искания. С оглед изложеното изводът в оспореното разпореждане се явява законосъобразен, поради което и оспореният акт следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение