Решение № 9986 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 975/2015 г.

Решение № 9986 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 975/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Благоевград срещу решение № 2038 от 15.12.2014 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 728/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Благоевград. Ответникът - областен управител на област Благоевград, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни Писанка Никифорова Манова, Димитрина Никифорова Христова и Иван Никифоров Божков - не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № ОА-АК-479 от 17.10.2014 г., с която областният управител на област Благоевград е оспорил решение № 401 от 29.08.2014 г. и решение № 463 от 26.09.2014 г. на общински съвет Благоевград. Съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт решение № 401/29.08.2014 г. и е обявил за нищожен административен акт решение № 463/26.09.2014 г. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решение № 401/29.08.2014 г., съдът е приел, че оспореното решение е индивидуален административен акт, с който се извършват действия на разпореждане с общинско имущество и подлежи на контрол по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА. Съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за излагане на фактическите основания за приемане на решението. Съдът е приел, че фактически основания за приемане на решението не се съдържат и в административната преписка - предложението на кмета на общината, както и в искането на ОСЗ Благоевград. При представените в преписката писмени доказателства, съдът е приел, че не е установено наличие на предпоставките по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за извършване на разпореждане с общински имот, за който е приключила процедурата по възстановяване на право на собственост в стари реални съществуващи или възстановими граници. По отношение на имот № 001082, с начин на трайно ползване "пасище, мера", съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ този имот е публична общинска собственост. По преписката не са представени доказателства, имота предложен за възстановяване да е с променено предназначение, поради което за този имот общинския съвет не може да вземе решение за разпореждане. По отношение на решение № 463/26.09.2014 г., съдът е приел, че решението е нищожен административен акт, тъй като не е прието с изискуемото мнозинство - не по-малко от 1/2 от общия брой на общинските съветници. При този съществен порок при формиране на волята на колективния административен орган, съдът е приел, че липсва надлежно волеизявление, поради което е обявил нищожност на решението. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустимо оспорване. Правилна е преценката на решаващият съд, че оспореното решение, взето на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, е акт на разпореждане с общинско имущество, поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайния акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 47ж от ППЗСПЗЗ, съответния общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. Дв бр. 62/2010 г. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. Дв бр. 62/2010 г. общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за предоставяне на общински имот, правилен е извода на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Както в искането на общинската служба по земеделие, така и в предложението на кмета на общината не са представени писмени доказателства, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решение за предоставяне на общински имот. Така както са формулирани искането на ОСЗ и предложението на кмета на общината, не става ясно коя от хипотезите на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е приложима, а и от приложените писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за приложимата хипотеза. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на съда за недопустимо разпореждане с имот, публична общинска собственост, касателно имот № 038020. По тези доводи следва да се отбележи, че правните изводи на съда за извършване на недопустимо разпореждане с имот публична собственост касаят имот № 001096 и тези изводи са направени след правилно преценка на представените по делото доказателства - приложения акт за публична общинска собственост № 2831. В този смисъл е и предложението на кмета на общината, с което се предлага общинския съвет да не предостави за възстановяване този имот на основание чл. 7, ал. 4 от ЗОС. По отношение на имот № 038020, съдът е приел, че липсват доказателства за идентичност на този имот, с имот, признат за възстановяване, в хипотезата на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно приложеното по преписката решение. Фактът, че общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, не означава, че при вземане на разпоредителното решение не следва да извърши проверка на приложените към предложението доказателства и преценка за съответствието им с материалните изисквания на закона. Изводът на съда, че от представените по преписката доказателства, не може да се направи извод за идентичност между процедирания имот № 038020 и имот, с признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, е обоснован и законосъобразен. Предвид изложеното настоящият състав прецени като правилен извода на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност на оспореното решение. Правилно е решението на решаващият съд и в частта, с която е обявена нищожност на решение № 463/26.09.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая след връщане на решението за ново обсъждане, общинския съвет е постановил решение, с което "не отменя" решение № 401/29.08.2014 г. Правна последица от така постановеното решение е потвърждаване на върнатия за ново обсъждане акт, тъй като съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА след връщане на акта за ново обсъждане общинския съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В рамките на така разписаните правомощия правилен е извода на решаващият съд, че решението, с което не се отменя върнатия за ново обсъждане акт, попада в хипотезата на потвърждаване на акта, поради което за приемане на това решение е било необходимо предвиденото мнозинство - повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая решението е прието без да е налице необходимото мнозинство, поради което липсва надлежно формирана воля на колективния административен орган. Допуснатия съществен порок при вземане на решението правилно е преценен от решаващия съд като основание за обявяване на нищожност на оспорения акт. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение