Определение № 793 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А., чрез адв.К., назначен особен представител, срещу определение № 130 от 30.01.2023г., постановено по гр. д. №52/2023г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Н. Н. А. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №937/16.07.2018год., постановено по гр.дело №1058/2018год. на Пазарджишки районен съд, потвърдено с решение от 26.11.2018год. по гр.дело №577/2018год. на Окръжен съд-Пазарджик и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно. Изложени са доводи относно това, че необосновано е прието, че посоченото ТР №14/1992год. на Конституционния съд не представлява ново писмено доказателство или новооткрит документ и, че то не е от значение за спорното право. Така също посочва, че в молба до съда е посочен нов свидетел, който не е било възможно да бъде разпитан по делото и чиито показания не са му били известни. Посочва, че по друго дело на ВКС има постановено определение, с което е прието, че молба за отмяна по чл.303 ГПК с аналогично съдържание е допустима, като също така изтъква, че не е пропуснат и преклузивния срок по чл.305 ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за произнасяне по молбата за отмяна. В писмен отговор по частната жалба от ответната страна ГДИН се излага становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по молба на Н. Н. А. за отмяна на влязлото в сила решение №937/16.07.2018год., постановено по гр.дело №1058/2018год. на Пазарджишки районен съд, потвърдено с решение от 26.11.2018год. по гр.дело №577/2018год. на Окръжен съд-Пазарджик, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от молителя искове срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл.71, ал.1,т.1 и т.2 ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответникът е извършил нарушение на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично положение, като изтърпяващ наказание „доживотен затвор“, като самото нарушение се изразява в липса на обособено помещение за подстригване в този затвор, при положение, че в сочен друг затвор съществува обособено помещение за целта и затворниците се подстригват в него и за осъждане на ГДИН да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Молителят е посочил основанието по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, като е възпроизвел текста на разпоредбата, а в обстоятелствената част е изложил от една страна обстоятелства по съществото на спора, че при разглеждане на делото в съдебните заседания, в които се е явявал е бил с поставени белезници, което представлява нарушение на чл.20 и чл.21 от Хартата на основните права на ЕС и имало е основание за отвод на състава на съда, разгледал делото му и също така, че на 27.07.2022год. с получаване на разпореждане от съда по друго дело му е станало известно съществуването на ТР №14/1992год. по конституционно дело №14/92год., с което се установяват критерии за дискриминация и се определя тяхното приложение. По същество излага съображения за неправилност на влязлото в сила решение, след като неправилно са тълкувани от ВКС и съдилищата, разгледали спора критериите за пряка и непряка дискриминация и в противоречие с посоченото решение №14/92год. на КС. С допълнителна молба, във връзка с дадени указания за уточняване на молбата с посочване на конкретни новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото е посочил, че иска разпит на нов свидетел очевидец, чиито показания са от съществено значение за правилното решаване на делото, за който се твърди, че е възприел нови обстоятелства, но не е знаел за него, поради което не го е посочил. Съставът на ВКС, който се е произнесъл по молбата за отмяна, е преценил, че същата не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, че нито един от наведените доводи не са годни да бъдат подведени под сочените хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и че оплакванията на молителя всъщност са за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, които не могат да се разглеждат в производството по отмяна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителят бланкетно се позовава и цитира разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно разясненията в ТР от 31.07.2017год. по т.дело №7/2017год на ОСГТК на ВКС, т.10 обаче молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК е недопустима и се оставя без разглеждане. Изрично в цитираното ТР е посочено, че молителят следва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, които са изчерпателни, като молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Посочената разпоредба не допуска също така отмяна на влязло в сила решение и въз основа на свидетелски показания, изрично посочено в.т.4 от ППВС №2/77г., поради което и твърдяното от молителя, че след приключване на делото е узнал за нов свидетел не обосновава наличието на годно основание за отмяна по чл.303, ал.1т.1 ГПК. Същото се отнася и до твърденията за допуснати от съда нарушения, както и по същество – за незаконосъобразността на влязлото в сила решение, включително и при несъобразяване с посоченото решение на Конституционния съд и които сочат на касационни основания, поради което не следва да се разглеждат в производството по отмяна. Неоснователно е позоваването на молителя на определение на друг състав на ВКС, с което е допуснато разглеждане на молба на молителя за отмяна на друго влязло в сила решение по друго дело и което е постановено при друга фактическа обстановка и изложения в молбата, различни от тази в настоящия случай и в която молителят след изрично уточнение на молба си за отмяна се позовава основно на свидетелски показания на свидетел- очевидец, за който е научил след приключване на делото и което не обосновава наличие на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на изложеното обжалваното определение на състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение като недопустима и при съобразяване на т.10 от ТР№7/31.07.2017год. по т.дело №7/2014год. на ВКС, ОСГТК е правилно, и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,