Определение № 9425 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2026 г.
ВАСТрето отделение02.10.2026 г.докладчик Чавдар Димитров
Диспозитив
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4172 от 06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1339/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. ИЗПРАЩА касационната жалба на Комисията за извършване на разпределение на годишната субсидия при Община Благоевград, ведно с адм.д. №1339/2025г. по описа на Административен съд- Благоевград за продължаване на производството по администрирането й. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ /п/ ДИАН ВАСИЛЕВ
Мотиви
Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за извършване на разпределение на годишната субсидия при Община Благоевград, чрез председателя на Комисията и процесуален представител-адвокат, против Разпореждане № 4172 от 06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1339/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което Съдът е върнал касационната жалба на частния жалбоподател срещу Решение №2328/11.05.2026г., постановено по адм.д. № 1339/2025г. по описа на АС - Благоевград. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането му към касационната инстанция. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по жалба на подадена от Народно читалище “Виртуален свят 15.11.2004 г.“, представлявано от председателя Е. Р., срещу решение на комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, назначена със заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград, с което е прието разпределение на годишната държавна субсидия за народните читалища на територията на Община Благоевград за 2017 г., обективирано в протокол от проведено на 09.06.2025 г. заседание на тази комисия. По делото първоинстанционният съд постановил акт по съществото на спора, а именно Решение №2328/11.05.2026г., с което отменил решението на комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, назначена със заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград, с което е прието разпределение на годишната държавна субсидия за народните читалища на територията на Община Благоевград за 2017 г., обективирано в протокол от проведено на 09.06.2025 г. заседание на тази комисия и е изпратил преписката на комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, назначена със заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград, за ново разпределение на държавната субсидия между народните читалища на територията на Община Благоевград за 2017 г., при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. Срещу същото решение била депозирана касационна жалба от изгубилата спора страна, която не била съпроводена с документ за платена държавна такса, както и с недостатъчен според съдебният състав брой преписи за участващите в производството страни. По този повод със свое Разпореждане № 3348/12.06.2026г. първоинстанционният съд оставил касационната жалба без движение с указания за отстраняване на констатираните пороци. Указанието за заплащане на дължимата държавна такса било изпълнено, като с писмо от 10.02.2026г. бил представен документ за заплатена държавна такса в полза на ВАС в поискания размер. Съдебният състав счел, че в предоставения 7-дневен срок по делото не са постъпили достатъчно преписи за страните, с което указанията не били изпълнени изцяло и постановил оспореното разпореждане, с което върнал касационната жалба, поради неотстраняване на всички констатирани нередовности. Разпореждането е валидно, допустимо, но неправилно. Основателни са доводите в частната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Действително, настоя1щата съдебна инстанция намира дадените указания за допълване броя на преписите от жалбата, за останалите страни за неясни. Указанията следва да бъдат точни, за да предоставят обективна възможност за изпълнението им. Без уточняване конкретния брой на постъпилите и съответно на дължимите преписи, както посочва това и частният жалбоподател, както страните така и касационната инстанция е в невъзможност да констатира както законосъобразността на дадените указания в тази част, така и обстоятелството дали е дължимо изпълнение. Припомнено следва да бъде и обстоятелството, че след 01.07.2026г., т.е. и към момента на постановяване на оспореното разпореждане в сила е разпоредбата на чл. 18а, ал.5 АПК, според която административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес за призоваване и получаване на документи и съобщения. Императивният характер на нормата утвърждава дигиталната форма на кореспонденция и връчване на книжа като основна такава в кореспонденцията на съдилищата с тези страни. Това обстоятелство обезмисля роенето на книжа, което остава единствено архаизъм. В конкретния случай, доколкото страните в производството извън частният жалбоподател се явяват все организации по смисъла на чл.18а АПК съдът е разполагал с възможност и е следвало на първо място да предпочете електронното връчване на касационната жалба, което само по себе си обезмисля изискването на многобройни преписи и се явява по-скоро препятствие за бързината на съдебното производство. С оглед изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на АС-Благоевград за продължаване на действията по администриране на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 18, ал. 5 АПК
- чл. 18 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 23, ал. 1