Определение № 417 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1564/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на Л. П. Ш. срещу решение № 578/12.03.2018 г. по в.т. дело №2315/2017 г. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен установителният иск, предявен след издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, по реда на чл.422 ал.1 ГПК от страна на „БАНКА ДСК”ЕАД- София срещу касатора, за сумите от 15 602,37 лева, общо-възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода до 02.12.2011 г., основан на договор за ипотечен кредит от 20.09.2007 г.и анекс към него от 05.08.2010 г. и 130 лева-такси по заема. С оглед висящността на производство по тълкувателно дело № 8/2017 на ОСГТК на ВКС, което обхваща и спорните въпроси по настоящото дело и съгласно чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №8/2017 г.. По молбата на особения представител на касатора адв. Г. Г. Г. от САК, депозарана на 27.07.2018 г., на основание по чл.29 ал.3 ГПК следва да се определи възнаграждение по чл.7 ал.2 от НМРАВ в размер на 1000 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение