Решение № 3424 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2012 г.

Решение № 3424 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Мариана И. Петрова, против решение № 2815/22.05.2012 г., постановено по адм. д. 9036/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 2001003646/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1624/28.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ОУИ/ - София при Централно управление на Национална агенция за приходите ЦУ на НАП. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2001003646/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1624/28.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при Цу на НАП, относно определени задълженията по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) за 2005 г. в размер на 48 319,30 лв., ведно с лихви за забава и допълнителни задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2006 и 2008 г. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да се отразят върху правилното определяне на дължимите данъчни задължения. АССГ е обосновал изводите си, като приема за доказано извършването на продажба на повече от два недвижими имота с нотариален акт № 126, том 1-1, рег. н. 1983, дело № 111/2005 г. Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно основния спорен факт по делото, а именно дали многофункционалната сграда, предмет на продажбата на 03.06.2005 г. е един недвижими имот или обектите от тази сграда са самостоятелни недвижими имоти. Относно задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2006 и 2008 г. е приел, че не е изтекла абсолютната давност и същите са законосъобразно определени. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В частта по ЗОДФЛ (отм.), между страните не е налице спор относно фактите, че през ревизираната 2005 г. жалбоподателката е извършила продажба на недвижими имоти, които е притежавала в режим на съсобственост с трети лица. С Нотариален акт № 126, том 1-1, peг. № 1983, дело № 111/2005 г. съпрузите Александър Стойков Дойчинов и ревизираното лице, Силвия Игнатова Дойчинова, както и съпрузите Алексей Илиев Петров и Мариана Игнатова Петрова продават на Застрахователна компания "Левски Спартак" АД съсобствените си недвижими имоти, притежавани от тях в идеална съсобственост при равни квоти, а именно: 1. собствените си обекти от многофункционална сграда, както следва: а/ ресторант, находящ се на първия етаж в многофункционалната сграда и състоящ се от три салона, зала, офис, умивалня, помещение за отпадъци, инсталационно, кухня, помещение за подготовка, склад, санитарен възел, със застроена площ 351,60 кв. м; б/ офис, находящ се на втори етаж в многофункционалната сграда и състоящ се от вестибюл, склад, офисно помещение, стая за пушене и две тоалетни, със застроена площ 242,60 кв. м; в/ апартамент, находящ се в дясно от стълбището на третия етаж в многофункционалната сграда, състоящ се на първо ниво от дневна, столова, кухненски бокс, баня - тоалетна, стълбище за второ ниво и второ ниво състоящото се от галерия, две спални, стълбище от първо ниво, със застроена площ от 225,18 кв. м; 2. Копирна база, представляваща самостоятелна сграда. С Нотариален акт № 127, том 1-1, peг. № 1988, дело № 112/2005 г. същите лица са продали на същия купувач съсобствения си недвижим имот, притежаван от тях в идеална съсобственост при равни квоти, а именно: склад за напитки, находящ се на същия адрес, представляващ самостоятелна сграда. Подадените недвижими имоти са придобити от ревизираното лице в съсобственост с Александър Стойков Дойчинов /съпруг/, който е придобил същите съгласно Нотариален Акт № 137 от 15.11.1999 г., том IV, peг. № 5855, дело № 278/1999 г., като имотите не са били негово, респ. на ревизираното лице, основно жилище. Продажната цена на имотите по Нотариален акт № 126 от 03.06.2005 г. е 3 105 000 лв., а продажната цена на имота по Нотариален акт № 127 от 03.06.2005 г. е съответно 223 108 лв. С обжалвания пред първата инстанция РА, при определянето на данъчната основа съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), ревизиращият екип е приел, че първите 2 продадени недвижими имоти по нотариален акт № 126 от 03.06.2005 г. - "РЕСТОРАНТ" и "ОФИС", представляват "продажба на два недвижими имота", които попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗОДФЛ и доходите от същите са необлагаеми. Изчислявайки съотношението между общата продажна цена вписана в НА № 126/03.06.2005 г., която е 3 105 000 лв. към общата данъчна оценка на имотите в размер на 684 333.10 лв. /568 134.70 лв. + 116 198.40 лв./, с данъчната оценка на останалите 2 облагаеми имота, която в случая е 232 624.10 лв., ревизиращите органи са приели, че полученият доход в размер на 1 055 476.98 лв. е облагаем. За ревизираното лице, което е съсобственик на продадените имоти, облагаемият доход е процент от 1 055 476.98 лв., т. е. в размер на 263 869.24 лв. С ревизионния акт е определена данъчната основа по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ в размер на 205 713.21 лв., представляваща разликата между продажната цена, в размер на 263 869.24 лв. и актуализираната цена - данъчната оценка, която е в размер на 58 156.03 лв. /1/4 от данъчната оценка на облагаемите имоти - 232 624.10 лв/. Определено е задължение по ЗОДФЛ за внасяне за 2005 г. в размер на 49 319,30 лв., ведно със следващите се лихви за забава. Основният спорен по делото въпрос е дали многофункционалната сграда, предмет на продажба по нотариален акт № 126 от 03.06.2005 г., е един недвижим имот или обектите от тази сграда са самостоятелни недвижими имоти. Основното възражение в касационната жалба е, че административният съд неправилно е стигнал до извода, че се касае за три отделни недвижими имота - ресторант, офис и апартамент, които се намират в една сграда и е оставил в сила обжалвания РА. Възражението на касатора, че поради липса на легална дефиниция за "недвижим имот", съдът неправилно е използвал по аналогия понятието за "обект", съдържащо се в § 5, т. 39 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), касационната инстанция намира за неоснователно. В чл. 12 от ЗОДФЛ се говори за продажба на недвижими имоти и след като всеки един строителен обект по смисъла на ЗУТ, може да бъде самостоятелен предмет на отделна правна сделка, то явно законодателят в цитираната разпоредба е имал предвид точно такъв обект като вид недвижим имот. От значение за целите на данъчното облагане е, че всеки един обект от многофункционалната сграда представлява самостоятелен недвижим имот и може да бъде предмет на отделна правна сделка. В тази насока липсват твърдения и ангажирани доказателства относно наличието на влязла в сила към момента на продажбата, кадастрална карта за имота. По отношение на възражението, че начинът на описанието на имота в нотариалния акт от 1999 г. не би могъл да доведе до промяна в същността на имота, административният съд е използвал този нотариален акт, за да изведе волята на страните всеки един от изброените обекти в сградата да бъде обект на прехвърлителна сделка. Този свой извод съдът е подкрепил с оценка на останалите доказателства по делото. Относно възражението за произволно интерпретиране на отделни части от заключението на вещото лице арх. Главчева: съдът се е позовал на заключението му, че в периода след първоначалното въвеждане в експлоатация на многофункционалната сграда с разрешение за ползване от 30.12.2004 г. е било извършено сепариране на сградата в съвсем отделни по предназначение обекти, назовани в разпоредителните документи напълно самостоятелно като: ресторант, офиси и два апартамента. Поради това, съдът обосновано приема за доказано по несъмнен начин, че обектите от процесната сграда са отделни обекти и представляват самостоятелни недвижими имоти. Дали тези изменения са осъществени по реда и в съответствие със законовите изисквания за това е ирелевантно към спора, предмет на делото. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът е игнорирал голяма част от събраните писмени доказателства в процеса: договор за прехвърляне право на собственост от 03.04.1997 г., сключен между Столична община и Андрей Георгиев Янев, протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж: многофункционална сграда, съставен на 30.12.1994 г. и разрешение за ползване № 243/30.12.1994 г. Съдът е обсъдил посочените доказателства, като правилно е заключил, че те доказват състоянието на сградата към датата на завършване на строежа и въвеждането и в експлоатация, но не и към датата на придобиване на имотите от ревизираното лице, съответно към датата на извършване на процесната продажба. Обстоятелството, че посочените обекти са били винаги предмет на една сделка по никакъв начин не обосновава извода, че представляват един недвижим имот. Относно възражението за игнориране на представения протокол-приложение № 800217/30.01.2009 г., съставен от органа по приходите при ТД на НАП - София, във връзка с извършвана проверка на Алексей Илиев Петров, следва да се посочи че същият е неотносимо към предмета на настоящия спор, след като е съставен по повод извършвана проверка на трето за настоящото производство лице. Проверката е завършило с цитирания протокол, който няма характер на РА, влязъл в сила и с установени факти, които не подлежат на повторна проверка. Съдът е обсъдил всички възражения на касаторката и ангажирани от нея доказателства и е достигнал до правилния извод, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно на основание чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) са определени задължения за внасяне за 2005 г., ведно със следващите се от това лихви. Неоснователна е жалбата в частта, с която е отхвърлена жалбата на Петрова относно определени допълнителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО. Относно ДЗПО за 2004 г., както правилно е приел АС, видно и от заключението на приетата по делото без оспорване ССЕ се установява, че за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. процесната сума от 72 лева не е внесена. Приел, че не е изтекла абсолютната давност от 10 години, предвид обстоятелството, че задълженията са за публични държавни вземания. Тези изводи на съда не се оспорват в касационната жалба, а се излагат съображения за неправилно прието от съда относно приложимостта на чл. 109 от ДОПК, относно задълженията за задължителни осигурителни вноски. Този довод на касатора, настоящият състав намира за основателен, но това не променя извода на съда за неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В конкретния случай задълженията за ДЗПО е следвало да бъдат внесени през 2004 г., поради което началото на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 започна да тече от 01.01.2005 г. и изтича на 31.12.2009 г. Настоящата ревизия е възложена със ЗВР от от 18.12.2009 г., поради което не е изтекъл визирания петгодишен срок, а довода в жалбата, че е изтекъл на 10.12.2009 г. е неоснователен. Неоснователни са доводите за останалите ревизирани години относно установени задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО. Основание за определяне на допълнителни задължения за 2006 г. са неправилно подадена декларация обр. 1, която, видно от заключението на вещото лице е коригирана с декларация, за която няма данни за входящ номер и дата. В заключението е обсъдено и писмо от 31.05.2011 г. на НАП, от което се установява, че за процесната година липсват задължения за ДОО, ДЗП и ЗО, а само лихви, но поради липса на представени платежни нареждания не може да се установи на коя дата са внесени сумите, респективно изискуемостта на лихвите. По същия начин за 2008 г. от представената справка на НАП се установяват данни за погасяване на част от вземанията, но на вещото лице не са представени платежни нареждания за направените вноски и/или лихви, поради което и предвид факта, че вальор по справката на НАП е 30.09.2010 г. /след издаване на РА/, то правилно АС е приел, че ако е заплатено установеното задължение, то в отделно производство, може да се поиска прихващане или възстановяване. Претенцията на ответника за разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК до размера на минималното възнаграждение за един адвокат е присъдено в производството. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение