Решение № 9671 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 757 от 06.04.2026г., постановено по адм. д. № 423 / 2024г. Административен съд – Кюстендил, V- ти състав, е отменил по ревизионен акт № Р - 22001023002871 – 091 - 001/15.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта потвърдена с Решение 780/06.06.2024г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1635,29евро. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Г. Михайлова. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Кюстендил е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – Кюстендил и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба К. В. Н., [ЕГН], от гр.Рила, [адрес], чрез процесуалния си представител адв.К. Пенкова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура два заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Кюстендил е отменил ревизионен акт № Р - 22001023002871 – 091 - 001/15.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта потвърдена с Решение 780/06.06.2024г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с който на жалбоподателя К. В. Н., [ЕГН], в частта за установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за всички ревизирани периоди в размер на 6 884,66лв. и лихви за забава в размер на 2 371,25лв.; и в частта за установените задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващи се за периодите 2018, 2019, 2020 и 2021 години в размер на 8 139,82лв. и лихви за забава в размер на 2 300,93лв., за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващи се в универсален пенсионен фонд в размер на 2 165,47лв. и лихви за забава в размер на 594,28лв. и за задължителни здравноосигурителни вноски за самоосигураващи се за периодите 2019, 2020 и 2021 години в размер на 3 464,75лв. и лихви за забава в размер на 950,85лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди във връзка с провеждането им, съставените ревизионен доклад и акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията. На отделен ред подробно са описани установените факти и обстоятелства относно констатациите, че за ревизираните периоди лицето е извършвал електронна търговия с разнородни предмети – златни монети, сувенири и други, като пратките са извършвани чрез куриерски дружества /основно „Еконт Експрес“/ и съответно сумите са изплащани чрез тях. Описани са и подаваните от ревизираното лице данъчни декларации за някои от данъчните периоди, начинът на определяне на данъчната основа по реда на чл.122,ал.2 АПК и данъчните задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски. Възпроизведено е и проведеното административно оспорване на издадения ревизионен акт, в това число в коя част е бил отменен и в коя потвърден. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предвидената в закона форма, съдържа факти и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отбелязано е, че съставените документи в хода на ревизията, както и ревизионният акт са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Като неоснователни са определени възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са накърнили правото му на защита. На отделен ред са изложени мотиви, че неиздаването на ревизионния акт в срока по чл.119,ал.2 ДОПК не съставлява съществено процесуално нарушение. След това първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. Мотивите в тази насока са изложени на л.1562 и сл. от първоинстанционното дело /решението няма собствена номерация на страниците, към която да бъде правено препращане/. Прието е, че актът е материално незаконосъобразен. Систематизирани за нуждите на настоящето производство, аргументите на административния съд се свеждат до следното: 1. Посочено е, че ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 и сл. ДОПК. Дадено е тълкуване на относимите разпоредби за провеждането на т.н. „особени ревизии“, в това число основанията за провеждане, начин на определяне на данъчната основа, разпределяне на доказателствената тежест и прочие. Акцентирано е, че в тежест на приходната администрация е да докаже, че са налице някои от обстоятелства по чл.122,ал.1 ДОПК, за да бъде проведена ревизията по този ред и за да се ползва ревизионния акт с доказателствената тежест по чл.124,ал.2 ДОПК. 2. Решаващият съд е приел, че по делото липсват безспорни доказателства, че от страна на задълженото лице К. Н. са налице укрити доходи. Посочено е, че съгласно чл. 26,ал.1 ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, както и че съгласно чл.26,ал.7 ЗДДФЛ по реда на ал.1 – 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо ли;це, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Добавено е, че да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.26,ал.7 ЗДДФЛ е необходимо на първо място да се докаже, че доходът е придобит от фактическа дейност на физическото лице като търговец, на следващо място трябва да се докаже, че тази дейност е извършвана по стопански начин, а не е инцидентно придобиване. Изложено е и това, че за да бъдат обложени получените суми по този ред е необходимо да се определи финансовият резултат от дейността /доходът като съотношение на приходи и разходи за дейността/. 3. Решаващият съд е приел, че в хода на ревизионното производство не е обосновано надлежно придобиването на К. Н. на качеството на търговец по смисъла на чл.1,ал.3 ТЗ и не е доказано осъгществяването от негова страна на търговска дейност по смисъла на чл.1,ал.1 ТЗ във формата на продажба на стоки. Според съда не е доказано също, че извършваните от лицето продажби са по занятие и цел получаване на печалба, за е дължимо облагане с данъка по чл.48,ал.2 ЗДДФЛ. Отбелязано е, че вещите са разнообразни /медали, сувенири, книги, огледала, стари метални части и други/, като в ревизионното производство не са събрани доказателства за произхода на вещите, дали същите са стари или нови, не е установено времето на придобиването им, нито дали това е било с цел продажбата им. Според първоинстанционния съд недоказването на посочените факти и обстоятелства изключва провеждането на ревизията по особения ред, като при условията на чл.170,ал.1 АПК във вр. с§2 ДР ДОПК в тежест на органите по приходите е да докажат тези предпоставки. 4. На отделен ред са изложени мотиви, че в хода на ревизионното производство не е надлежно доказано придобиването от К. Н. на качеството на търговец по смисъла на чл.1,ал.3 ТЗ и не е доказано извършването от негова страна на търговска дейност по продажба на стоки по смисъла на чл.1,ал.1 ТЗ. Посочено е, че отсъствието на основание за прилагане на чл.26,ал.7 ЗДДФЛ препятства възникването на данъчни задължения за посочените периоди. 5. Изложени са и мотиви, че ако доходът е необлагаем по смисъла на чл.13 ЗДДФЛ, то той не може да попадне в приложното поле на чл.26,ал.7 от същия закон. Посочено е, че жалбоподателят твърди, че извършваните от него продажби касаят негови лични или наследствени вещи. Според съда фактът на първоначалното придобиване на вещи за лични нужди на купувача не е пречка тази вещ впоследствие да бъде използвана за икономическа дейност, но това следва да бъде доказано по надлежен ред, каквито доказателства не са събрани от органите по приходите. 6. Посочено е, че от показанията на разпитаните свидетели Т. Б. и В. Н. се установява, че задълженото лице е придобило след смъртта на дядото и баба му по майчина линия множество и разнообразни вещи, в това число медали, монети, сувенири, друга част е придобил от чичо си, който бил строителен работник. Изграден е извод, че доходите на задълженото лице от продажба на такива вещи е необлагаем по чл.13,ал.1, т.2 ЗДДФЛ. 7. В продължение е прието, че дококото доходите от продажба на движимо имущество не са проява на стопанска дейност на ЕТ, същите не съставлява доходи от трудова дейност е за получателя им не е възникнало задължение за самоосигуряване, поради което лицето не дължи и задължителни осигурителни вноски. Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, което обоснова необходимостта от неговата отмяна. Решението на Административен съд – Кюстендил е неправилно поради допуснато нарушение на закона и необоснованост. В касационната жалба на директора на Д“ ОДОП“ – София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства не обосновават констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1, т.2 ДОПК, съответно провеждане на ревизията по особения ред, което обосновава отмяна на издадения ревизионен акт. На отделен ред се поддържат и оплаквания за неправилност на изводите на административния съд, че в хода на ревизията задълженото лице не е извършвало търговска дейност по занятие. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че със заповед за възлагане на ревизия № Р – 22001023003871 – 020 – 001 от 12.05.2023 е възложено извършването на ревизия на физическото лице К. В. Н. за установяване на задължения за годишен данък по ЗДДФЛ като едноличен търговец за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. и за задължителни осигурителнси вноски за същия период. В последствие към предмета на ревизията са включени и задължения по ЗДДС / в тази част ревизонния акт е отменен при административното оспорване и не е предмет на съдебно разглеждане /. В хода на ревизията е установено, че за ревизираните периоди задълженото лице е осъществявало дейност по закупуване и продажба на стоки чрез обяви в интернет страниците на bazar.bg и olx.bg, като доставките са извършвани чрез куриерско дружество „Еконт Експрес“ ООД, а плащанията са извършвани с пощенски парични преводи и по банков път. Въз основа на данните, предоставени от куриерското дружество органите по приходите са изградили извод за наличие на обстоятелства по чл.122,ал.1, т.2 ДОПК – укрити приходи или доходи, като на лицето е връчено уведомление по чл. 124,ал.1 ДОПК, че задълженията му ще бъдат установени по реда на чл.122,ал.1 и сл. ДОПК и му е дадена възможност да вземе становище и да ангажира доказателства. В отговор задълженото лице е дало обяснения, че продаваните от него вещи са наследствени, както и купувано от него инвестиционно злато извън страната, част от което се е наложило да продаде. В обяснението не са конкретизирани сочените лични вещи по количество и вид, както и доказателства къде са съхранявани закупените златни монети. При извършена справка по време на ревизията в посочените по-горе сайтове е установено активни 30бр. обяви за продажби на златни изделия и монети от задълженото лице, като за начин на доставка е посочено лично от продавача. В хода на ревизията е установено още наличие на изплатени от куриерското дружество наложни платежи и пощенски парични преводи и постъпления по банков път в резултат на което са получени суми както следва: за 2017г. – 2 304,00лв.; за 2018г. – 8 383,05лв.; за 2019г. – 21 562лв.; за 2020г. – 27 064,00лв.; за 2021г. – 67 509,05лв. и за 2022г. – 30 006лв. Изготвена е данъчна основа по чл.122,ал.2 ДОПК за отделните данъчни периоди, като са определени и съответните задължения за данък по ЗДДФЛ /описани в обобщен вид на стр.5 от решението на директора на Д“ОДОП“ – София/ и за задължителни осигурителни вноски. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен. По същество същите са обосновани с това, че органите по приходите не установили лицето да е извършвало търговска дейност като едноличен търговец по стопански начин, че извършваната от него дейност е по занятие, не са събрани доказателства относно произхода на вещите, дали са нови или втора употреба, времето на придобиване и прочие. Въз основа на ангажирани гласни доказателства е прието, че продаваните движими вещи са наследствени, поради което доходът от продажбата им е необлагаем съгласно чл.13,ал.1, т.2 ЗДДФЛ. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, като ги намира за необосновани на фактите по делото и изградени в противоречие с материалния закон. От събраните в хода на ревизията доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин факта на извършваната от ревизираното лице търговска дейност, поради което констатациите на ревизиращите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК намират подкрепа в доказателствата по делото, констатациите на ревизионния акт се ползват с доказателствената сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК, като същите не са опровергани от задълженото лице. С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че данъчната основа за облагане на задълженията за посочените данъчни периоди е определена правилно при съобразяване на относимите разпоредби на ЗДДФЛ и съответните закона за задължителните осигурителни вноски. Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция в тази насока са следните: На първо място не могат да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява, че лицето е извършвало стопанска дейност като едноличен търговец по смисъла на чл.1 ТЗ, за да попадат получените от него доходи в приложното поле на облагането по чл.26,ал.7 ЗДДФЛ. От доказателствата по делото се установява, че за някои от ревизираните данъчни периоди /2020, 2021 и 2022 години/ самото ревизирано лице е подавало декларация по чл.50 ЗДДФЛ за получени от него доходи от търговия на дребно чрез поръчки по пощата или интернет, а за 2019г. е подадена декларация по чл.50 ЗДДФЛ за доходи от свободна професия. На практика с ревизионния акт за въпросните години са определени задължения за доходите от търговска дейност, които не са били декларирани и са укрити. Доказателства в тази насока са събрани в хода на ревизията, основно чрез представените справки от куриерското дружество „Еконт Експрес“ ООД, които доказателства не са оборени от задълженото лице. На практика чрез тези доказателства е доказано, че ревизираното лице е реализирало приходи/доходи, които не са декларирани, което покрива фактическия състав на хипотезата по чл.122,ал.1, т.2 ДОПК, даващо основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. В случая ревизиращия екип е установил наличието на получени доходи от продажба на стоки по електронен път, като тези продажби противно на приетото от първоинстанционния съд, не са инцидентни, а регулярни, системни, което обосновава извод за извършване на търговска дейност по занятие по смисъла на чл.1 ТЗ. Без значение за характера на дейността като търговска е обстоятелството, какъв е бил произхода на вещите, дали са нови или употребявани и прочие. Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че продаваните от лицето движими вещи са били наследствени, поради което доходите от продажбата им е необлагам съгласно чл.13,ал.1, т.2 ЗДДФЛ. Позоваването на показанията на разпитаните в съдебното производство двама свидетели в случая е необосновано, тъй като от една страна единият от свидетелите е баща на задълженото лице, от друга, в показанията си същите не посочват конкретно кои точно вещи са точно са получени от бабата,дядото и чичото на ревизираното лице. Въпреки дадената му възможност, последното също не е конкретизирало кои от продаваните от него вещи са получени в наследство / в житейския, а не правния смисъл/ от посочените роднини. Отделно от това, съобразявайки времето, към което са починали лицата и периодите, през които са извършвани продажбите, както и обема на самите продажби, е малко нелогично да се приеме, че за всичките данъчни периоди задълженото лице е продавало единствено и само наследствените движими вещи. В същото време задълженото лице не отрича, че е продавал част от закупено от него инвестиционно злато, която дейност по съществото си е търговска по смисъла на чл.1 ТЗ и доходите от която попадат в приложното поле на чл.26,ал.7 ЗДДФЛ. По отношение на доказателствената сила на доказателствата представени от куриерското дружество "Еконт Експрес" ООД следва да бъде посочено следното: По делото няма спор, че предмет на ревизията са задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2017г. – 2022г. Това обстоятелство е от значение за вида документи, които са издавани от въпросният пощенски оператор през годините, които могат да служат за документиране на извършваната стопанска дейност. До началото на 2018 г. извършваната от пощенския оператор стопанска дейност по куриерски доставки е документирана чрез издаването на документи на хартиен носител, същите не са съставяни като електронни документи. Поради това при поискването им от органите по приходите в хода на ревизията същите е следвало да бъдат представени или в оригинал или под формата на официално заверен препис, като неизпълнението на това изискване има за последица изграждането на извод, че същите не съставляват годно доказателство за изградените въз основа на тях констатации за извършване на стопанска дейност от ревизираното лице. В този смисъл и съдебната практика на съдилищата, в това число цитираните в първоинстанционното решение дела на ВАС. Не по този начин стоят нещата след 01.01.2018 г., когато за извършваната куриерска дейност дружеството пристъпва към документирането й чрез съставяне на документи на електронен носител. Представеното от страна на пощенския оператор "Електронно изявление", представлява генерирани справки от информационната система за управление на основната дейност на дружеството. Генерирането на този тип справки се осъществява от профил в системата, който има администраторски права и чрез въвеждането на различни условия, уточняващи какво следва да бъде генерирано като краен резултат / име на клиент, период на справката, офис на услугата и прочие/. Входните данни за генериране на справките се вземат от централната база данни на дружеството, която съхранява информацията в табличен вид. Въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, а се създават в цифров вид под формата на база данни, генерирани от информационната система на дружеството при приемане/предаване на пратки, както и за получени наложени падежи по тях. По тази причина те няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки. Подписите върху тях са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани / които чрез регистрация на промяна на електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана/ и се съхраняват като записи за всяко "Електронно изявление". За формата на тези изявления са приложими разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). Същите са съставени, като "електронен документ" по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Доколкото изявленията не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. При отчитане действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само, ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, а това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставян от "Еконт Експрес" ООД, съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги. Всъщност услугата "наложен платеж" се изразява в доставянето на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума /§ 1, т. 12 ДР ЗПУ /Закон за пощенските услуги/. В този смисъл в практиката на ВАС е решение № 3120 от 25.03.2025 г. на първо отделение, постановено по адм. д. № 10490/2024 г. Фактът на изпращаните пратки и получените суми не се отрича в дадените писмени обяснения на задълженото лице. По делото няма откритото производство по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК по оспорване на въпросните "електронни изявления". Принципно задълженото лице не отрича получаването на посочените по ревизионния акт суми, като единствено твърди, че е продавало наследствени вещи. Предвид изложеното следва да бъде прието, че събраните в хода на ревизията доказателства установяват по несъмнен начин, че задълженото лице е извършвало системно доставки на стоки, изпращани на клиентите чрез пощенския оператор "Еконт Експрес" ООД, срещу което е получавало определени суми /наложни падежи/. Доколкото в случая не става въпрос за единични и спорадични доставки, а за масови такива, правилно са изградени констатации, че става въпрос за извършвана от задълженото лице търговска дейност по занятие. За тази дейност при условията на чл. 53, ал. 1 ТЗ и ЗСч. е следвало да бъде водено счетоводство, отразяващо движението на имуществото на търговското предприятие. За получените доходи от дейността лицето е било длъжно да подава и съответната годишна данъчна декларация – чл. 50 ЗДДФЛ. Извършването на дейността и не спазването на изискванията, свързани с нейното документиране и деклариране покрива не само хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, но и на т. 4 и 7 от същата разпоредба, съответно обосновава провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. На основание гореизложеното следва да бъде обоснован извод, че издаденият от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас ревизионен акт № Р - 22001023002871 – 091 - 001/15.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта потвърдена с Решение 780/06.06.2024г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с който на жалбоподателя К. В. Н., [ЕГН] са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за всички ревизирани периоди в размер на 6 884,66лв. и лихви за забава в размер на 2 371,25лв.; както и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващи се за периодите 2018, 2019, 2020 и 2021 години в размер на 8 139,82лв. и лихви за забава в размер на 2 300,93лв., за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващи се в универсален пенсионен фонд в размер на 2 165,47лв. и лихви за забава в размер на 594,28лв. и за задължителни здравноосигурителни вноски за самоосигураващи се за периодите 2019, 2020 и 2021 години в размер на 3 464,75лв. и лихви за забава в размер на 950,85лв., е в съответствие на доказателствата по делото и при съблюдаване на материалния закон. Като е приел друго и е отменил същия като незаконосъобразен, Административен съд – Кюстендил е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на К. В. Н., [ЕГН], против посочения ревизионен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответника по касация К. В. Н., [ЕГН] следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ – София, разноски по делото за всички съдебни инстанции общо в размер на 509,92евро. Въпросната сума включва по 200евро юрисконсултско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция, определено при условията на чл.161,ал.1, изр.второ и трето ДОПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както 109,92евро заплатена държавна такса за касационно оспорване. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,