Определение № 3222 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1044/2026 г.

Производството е образувано реда на чл. 288 от ГПК по постъпили касационни жалби на Прокуратурата на Република България ,чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София и на Р. Ф. И. ,чрез пълномощник адв. Есен Ф. срещу решение № 1324 от 17.11.2025г по в.гр.д. № 291 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд в различни негови части. Предмет на делото е иск на Р. Ф. И. за обезщетяване на неимуществени вреди на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС в резултат нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д.№1/1991г, преобразувано в ДП ІІ 048/1999г, впоследствие в сл.д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, уважен с решение №4992 от 28.08.2024г по гр.д №13342/2022г на Софийски градски съд частично до размера на сумата 9500 лева, с присъждане на законната лихва, считано от 19.12.2022 и отхвърлен до пълния претендиран размер от 120 000 лева ,както и за лихвите претендирани върху главницата за периода от 18.12.2019г до завеждане на исковата молба на 19.12.2022г. В една част, по отношение на права, приети за предявени от името на починалия преди завеждане на иска Ф. И., първоинстанционното решение е обезсилено с решение № 1324 от 17.11.2025г по в.гр.д. № 291 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, в която част същото не е обжалвано от страните. Със същото решение въззивния съд е отменил Решение №4992 от 28.08.2024г по гр.д №13342/2022г в частта ,с която искът е отхвърлен за разликата между 9 500 лв. и 30 000 лв. и вместо това е постановил следноно: „ ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.6, пар.1 ЕКЗПЧОС Прокуратурата на България да заплати на Р. Ф. И. на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, вр. с чл.6, пар.1 ЕКЗПЧОС обезщетение за неимуществени вреди - чувства на несигурност, разочарование и огорчение от липсата на наказателна репресия спрямо виновните за страданията на българските турци,преживели насилствено изселване поради продължаването в период от 30 г. на разследването по сл. дело № 1/91 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна прокуратура – София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на Военноокръжна прокуратура – София, за периода от образуването му през м. януари 1991 година до 18.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главница от 20 500 лева от 19.12.2022 г. до окончателното плащане” С решение № 1324 от 17.11.2025г по в.гр.д. № 291/ 2025 г. на Софийския апелативен съд е постановено потвърждаване на решението в останалата обжалва част. Ищецът Р. Ф. И. обжалва въззивното решение в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска за главницата до пълния размер от 120 000 лева и за лихвите, поискани за периода до завеждане на исковата молба. Прокуратурата на Република България обжалва въззивното решение както в частта,с която е потвърдено присъждането на обезщетение от 9500лева по първоинстанционното решение, така и в частта ,в която след частична отмяна въззивният съд е постановил осъдителен диспозитив. В тази именно част на постановения с решение № 1324 от 17.11.2025г по в.гр.д. № 291 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд съдебен диспозитив настоящата инстанция констатира ,че е налице основание да върне делото на Софийски апелативен съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК. Явен е пропускът на въззивният съд да посочи номиналната сума, която присъжда като обезщетение с този осъдителен диспозитив - задължително негово съдържание, като същевременно от мотивите на съдебния акт, както и от останалата част на диспозитива на съдебното решение може да се приеме за обективирана вече формираната воля на съдебния състав за този размер като парична сума в български лева. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,