Определение № 112 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2020 г.

Постъпила е молба от И. Н. Х. чрез процесуалния му представител адв.В. Ф. от АК-Р., с искане да бъде изменено определение №65 от 09.07.2020г., постановено по настоящето дело, в частта му относно присъдените в полза на „В и К“ ООД разноски по молбата за отмяна, като същите бъдат намалени на 150лв. Поддържа, че присъдените в полза на „В и К“ ООД разноски в размер на 600лв. са прекомерни, тъй като са направени за изготвяне, подписване и депозиране на отговор по подадена молба за отмяна на влязло в сила решение по неоценяем иск – иск с правно основание чл.109 ЗС. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „В и К“ ООД чрез процесуалния си представител адв.Пл.Г., изразява становище, че искането е неоснователно. Поддържа, че в случая предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е оценяем, тъй като съдържа петитум дружеството да бъде осъдено да извърши заменяемо действие. Поддържа, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение се равнява на адвокатското възнаграждение, заплатено от И. Н. Х. за изготвяне и подаване на молбата за отмяна, както и че в случая изготвянето на отговора изисквало действия, които не могат да бъдат определени като незначителни по своята фактическа и правна сложност – издирване на кореспонденцията, разменена между страните в периода от м.април 2013г. до м. февруари 2017г.; издирване в Русенския РС на последващото гр.д.№3976/2017г. и снабдяване с копия от исковата молба и приложените към нея доказателства. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение №65 от 09.07.2020г., постановено по настоящето дело, е оставена без разглеждане подадената от И. Н. Х. молба за отмяна на решение №1627 от 11.12.2015г., постановено по гр.д.№2154/2015г. по описа на РС-Русе, ГК, Х състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Р. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на дружеството да премахне монтирания във водопроводната шахта в парцел I-207 по регулационния план на западна промишлена зона – Р. втори водомер, отчитащ водоподаването към други абонати, монтиран на втория отвор за водоподаване и да запечата този отвор с бленда. С оглед изхода на спора в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД-Р. е присъдена сумата от 600лв., представляваща направените по делото разноски. Настоящият състав приема, че направените от „В и К“ ООД-Р. разноски са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Както поддържа процесуалният представител на ответника, в настоящия случай предявеният по реда на чл.109 ЗС иск следва да бъде определен като оценяем, тъй като петитумът на исковата молба съдържа искане за извършване на заместими действия /премахване на монтиран водомер и запечатване с бленда на отвора, на който този водомер е монтиран. В подобна хипотеза с оглед разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в т.1 на ТР №4 от 06.11.2017г. по т.д.№4/2015г., искът е оценяем, като цената му възлиза на паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, а когато оценката представлява затруднение тя се определя от по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. По делото, което е приключило преди постановяване на ТР №4 от 06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, обаче липсват данни както за паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията по премахване на монтиран водомер и запечатване с бленда на отвора, на който този водомер е монтиран, така и данни за начина, по който съдът е определил цената на иска и нейния размер – при предявяването на иска на И. Н. Х. са дадени указания да внесе по сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 80лв., но цената на иска не е посочена нито в исковата молба, нито в разпореждането на съда. Поради това минималният размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде определен като за оценяем иск. Преценката следва да бъде извършена въз основа на разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в частта, определяща минималния размер на адвокатското възнаграждение в производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения без явяване в съдебно заседание на 300лв., както и въз основа на фактическата и правна сложност на делото. Към подадената от И. Н. Х. молба за отмяна са представени 11 броя писмени доказателства, част от които касаят допустимостта на молбата, а друга част – нейната основателност, с които ответникът по молбата е разполагал към момента на подаване на отговора, доколкото част от тях са получени от него заедно с копието от исковата молба по гр.д.№3976/2017г. по описа на Русенския районен съд, а друга част са прилагани от него към писма и молби, адресирани до [община], кмета на [община]. Значението на тези доказателства е обсъдено в подадения от процесуалния представител на „В и К“ ООД – Р. отговор, като наред с това са наведени доводи за недопустимост на молбата, в подкрепа на които са представени и писмени доказателства. Като бъдат взети предвид тези данни за фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за подаден отговор на молба за отмяна възлиза на 300лв., следва да се приеме, че съответстващият на фактическата и правна сложност на делото размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по молбата възлиза на 400лв., която сума следва да бъде присъдена в негова полза. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение