Определение № 2419 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 502193/18.11.2024 г., подадена от И. А. А., [населено място], за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1791/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 4279/2023 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е обезсилено като недопустимо решение № 752/17.01.2023 г. по гр. д. № 64629/2021 г. на Софийски районен съд в частта, с която в полза на Етажна собственост на гаражи и паркоместа в подземен гараж /сутерен/ на ниво -1 в сграда, находяща се в гр. София, бул. "България", бл. 49 Б, по отношение на С. Г. С. е признато за установено вземане за 357, 21 лева, представляващи вноски за административно управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.11.2019 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателното плащане, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.07.2021 г. по ч.гр.д. №36370/2021 г. на СРС, като производството по делото е прекратено. Обезсилена е и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.07.2021 г. по ч.гр.д. №36370/2021 г. на СРС за сумата 357,21 лева - вноски за административно управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.11.2019 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 304 ГПК. Молителят излага твърдения, че с решението, чиято отмяна се иска, съдът е вменил е вменил на него и на останалите собственици на жилищни обекти в сградата задължението за поддръжка на общите части на гаражите, признавайки за несъществуваща самостоятелната етажна собственост на гаражи и паркоместа в подземен гараж /сутерен/ на ниво -1 в сграда, находяща се в гр. София, бул. "България", бл. 49Б. Посочва, че съдът е приел за невъзможно обособяването на самостоятелно управление на общите части на гаражите, от което следва, че поддръжката и управление им трябва да се поеме от етажни собственици, които не притежават гараж или паркомясто в процесната сграда. Твърди, че за съдебното решение е узнал при разговор със съседи седмица преди подаване на молбата. Молителят обосновава своя правен интерес с това, че следва да заплаща разходи за услуги по администриране, дейностите по техническа поддръжка и почистване, макар към собственото му жилище да няма прилежащо паркомясто или гараж. Ответникът по молбата за отмяна – С. Г. С., [населено място], чрез пълномощника адвокат В. Г., е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима и неоснователна. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Поначало задължителното необходимо другарство изисква участие на всички другари в процеса, което е предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Постановеното решение ще има действие и по отношение на неучаствувалите в делото другари, но ще подлежи на отмяна на основание чл. 304 ГПК по тяхна молба. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за неучаствалия по делото необходим другар за защита на правото си да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като се възобнови висящността на процеса с негово участие. Съгласно т.10 на ТР№7/2014г., ОСГТК на ВКС, легитимирани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяна на влязло в сила решение може да иска всяко трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, и което не разполага с друг ред на да защити правото си, засегнато от това решение. Когато ВКС констатира, че молбата по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. В разглеждания случай изложените от молителя твърдения не обуславят качеството му на необходим другар в производството по в. гр. д. № 4279/2023 г. на Софийски градски съд. В задължителната практика на ВКС /ТР №1/2013 г., ОСГТК, ТР № 3/2016 г., ОСГК и ТР №7/2020 г., ОСГТК/ е разяснено, че при необходимото другарство, поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Това е така, защото процесуалното положение на другарите при необходимото другарство е обусловено от правилото за неразделност и общност на делата на всички другари. Поради тъждеството на спорното правоотношение всички факти спрямо необходимите другари са общи и трябва да бъдат установени еднакво спрямо всички. В случая решението, чиято отмяна се иска, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на молителя. Констатацията на съда относно несъществуването на отделна етажна собственост на собствениците на гаражи и паркоместа не рефлектира върху правната сфера на молителя, който и не твърди да членува в такава ЕС. Той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, за да иска неговата отмяна. Той няма качеството на необходим другар в приключило с обвързващо го с влязло в сила съдебно решение производство. Предвид изложеното молбата за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на делото в полза на С. Г. С. следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.