Определение № 1992 от 26.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1601/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Молителят ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД чрез юрисконсулт Б. М., с молба вх. № 9400 от 21.05.2025 г., иска да му бъде възстановена сумата от 15 214,41 6 лв, представляваща внесена парична гаранция за спиране изпълнението на осъдително съдебно решение, в обжалваната с касационна жалба част. С определение от 26.02.2025 г. по т.д. 1601/24 г., ВКС бил се произнесъл по касационната жалба против въззивното съдебно решение, като не е бил допуснал касационно обжалване. Моли да се освободи внесената гаранция и паричната сума се преведе по банкова сметка, посочена в молбата, вх. № 9400 от 21.05.2025 г. Д. Ж. Х. чрез адв. В. И. не оспорва искането. Заявява, че е получил всички присъдени му суми. Счита, че следва да се освободи внесената гаранция. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 849 от 05.04.2024 г. по по ч.т.д. 711/24 г., ВКС, I ТО, е постановил спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително съдебно решение № 92 от 27.03.2024. по в.т.д. 48/24 г., АС – Варна, в частта, с която е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Д. Ж. Х., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата за разликата над 10 000 лв до присъдените 20 000 лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата над 750 лв до 1 011,60 лв, обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествието 20.07.2019 г., ведно със законната лихва от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. С определение № 641 от 26.02.2025 г. по т.д. 1601/24 г. по описа на ВКС, II ТО не е допуснато касационно обжалване на решение № 92 от 27.03.2024. по в.т.д. 48/24 г., АС – Варна, в обжалваните части. Видно от платежно нареждане от 03.04.2024 г., сумата от 15 214,41 лв е внесена като обезпечение за спиране изпълнение на решение по в.т.д. 48/24 г., АС – Варна и сумата се намира по сметка на ВКС за обезпечения към 04.06.2025 г., видно от удостоверение от счетоводството на ВКС. Искането е допустимо, отправено в предвидения в чл. 82 от ГПК срок. Решението на въззивния съд е влязло в законна сила на 26.02.2025 г., искането за връщане на внесената гаранция е отправено на 21.05.2025 г. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената парична гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Предвид предназначението на паричната гаранция – да се спре изпълнението на осъдителното въззивно решение, така както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно осъдително решение бъде оставено в сила. Съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава при отхвърляне на иска или прекратяване на делото. В трайната практика на ВКС по приложение на чл. 282, ал. 5 от ГПК е прието, че на предвидените в чл. 282, ал. 5 от ГПК хипотези са приравнени и хипотезите, когато сумата е платена доброволно или е събрана по реда на принудителното изпълнение. В случая, кредиторът е получил присъдените суми, което изрично са заявили чрез своя надлежно упълномощен представител. Изложените обстоятелства, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че е изпълнено въззивното осъдително решение. Вземанията на кредитора са погасени, поради което внесената гаранция, обезпечаваща изпълнението на вземанията му, следва да бъде освободена. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България