Определение № 50228 от 24.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1389/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника ЗД „Евроинс“ АД за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение. Ищците Ф. Б., П. Б. и А. Б. оспорват молбата. Искането за допълване е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а по същество е и основателно. С постановеното касационно решение като краен резултат са отхвърлени предявените от ищците искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на заплащане на всички направени от него разноски за производствата пред трите инстанции съгласно своевременно представените пред съответната инстанция списъци по чл. 80 ГПК и приложените по делото писмени доказателства. Предявеното от ищците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Същото, заплатено в размер на 3847,50 лв. без ДДС, или общо 4617 лв. с ДДС съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, е в размер по-нисък от минималния, определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба (4050 лв.), поради което и съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде присъдено в размер, по-нисък от реално заплатения. С тези мотиви съдът