Определение № 3278 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.

С определение № 1797 от 10.04.2025 г. по ч. гр. д. № 545/2025 г. на ВКС, II-ро г. о., е оставена без разглеждане частната касационна жалба на ЧСИ М. С. О. срещу определение № 2584/27.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2138/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 802/12.07.2024 г. по гр. д. № 2304/2023 г. на Районен съд-Карлово, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отмяна на наложената й глоба в размер на 200 лв. на основание чл.87, вр. чл.91 ГПК.

Прието е, че определението по чл.92, ал.3 ГПК, с което горната инстанция се произнася по частна жалба срещу определение по чл.92, ал.2 ГПК, постановено по искане за намаляване или отмяна на наложена глоба, няма преграждащ характер. С него не се дава и разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като частното производство по отмяна и обжалване на наложена глоба не се води по молба за защита или съдействие на лично или имуществено право. В този смисъл е разяснението, дадено с Тълкувателно решение № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, както и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 60204/03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1905/2021 г. на ВКС, IV г. о., определение № 28/07.01.2025 г. по ч. т. д. № 2522/2024 г. на ВКС, I т. о., определение № 386/12.06.2019 г. по ч. т. д. № 1165/2019 г. на ВКС, I т. о., определение № 168/22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1705/2017 г. на ВКС, III г. о. и др. С постановяване на определението по чл.92, ал.3 ГПК предвиденият в закона процесуален ред за защита срещу наложената глоба е изчерпан.

Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от ЧСИ М. С. О..

Жалбоподателката счита, че двуинстанционното обжалване касае страните-участници в основния процес, т.е. субектите на процесуални правоотношения, а в конкретния случай адресатът на съдебния акт е лице извън процеса, което по силата на закона е длъжно да изпълни едно разпореждане под угроза, че неизпълнението ще бъде санкционирано с глоба. Счита, че в този случай въпросът за правилността на наложената глоба следва да се разглежда на три инстанции. Освен това счита, че по въпроса за допустимостта на касационно обжалване на определението, с което първата инстанция е наложила глоба, има противоречива съдебна практика. Позовава се на определение № 436 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 230/2011 г. на ВКС, IV-ро г. о., с което ВКС е разгледал частна касационна жалба срещу наложена от първата инстанция глоба.

Към частната жалба е приложено изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1 ГП, в което се обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по два въпроса:

1. Възможно ли е трето неучастващо в процеса лице да обжалва в триинстанционно производство наложената му глоба по реда на чл.87, вр. чл.192 ГПК и

2. Има ли право ЧСИ на разноски, които да бъдат определени по реда на чл.160 ГПК, когато на основание чл.192 ГПК от него се изисква копие от дело по исково производство, по което ЧСИ е страна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС – чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.

Доколкото производството по настоящата частна жалба се развива по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, то не следва да се извършва преценка на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Правилен е изводът на предходния тричленен състав на Върховния касационен съд, че въпросът за законосъобразността на наложена глоба по ГПК се разглежда в двуинстанционно производство и по този въпрос ВКС не се произнася, когато глобата е наложена от първата инстанция. Доколкото производството по молба за отмяна на наложена глоба не представлява производство по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право по смисъла на ТР № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, то не намира приложение чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Без значение е обстоятелството дали глобата е наложена на страна в процеса или на друго лице – свидетел, вещо лице, трето лице по чл.87 ГПК, връчител. Във всички тези случаи обжалването на отказа на съда да отмени наложената глоба е само еднократно, пред по-горната инстанция. Посоченото от жалбоподателката определение № 436 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 230/2011 г. на ВКС, IV-ро г. о., е постановено преди ТР № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, и не е могло да бъде съобразено с него, поради което то не следва да бъде обсъждано.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,