Определение № 8393 от 08.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. П., подадена чрез пълномощника адвокат С. Димитров, против определение № 22801 от 02.07.2025 г. по адм. дело № 6833/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставено без уважение негово искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № 25-4332-003098 от 05.05.2025 г. издадена от полицейски инспектор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС), лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. Частният жалбоподател изразява несъгласие с атакувания съдебен акт и го счита за неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за незаконосъобразност, свързани с валидност на издадено от Великобритания свидетелство за управление на МПС. По отношение на предварителното изпълнение заявява, че изпитва затруднения в личните и служебните си ангажименти, тъй като автомобилът се ползва от него и жената с която съжителства - С. И.. Двамата имат дете, което ежедневно посещава детски заведения, а семейството не разполага с друго превозно средство. Родителите на С. И. са на преклонна възраст, живеят извън София и е необходимо често да бъдат посещавани. Намира, че охраняваните от мярката обществени отношения нямат превес пред неговите лични интереси и тя не е наложителна с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата. Иска отмяна на определението и спиране предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът - полицейски инспектор в ОПП към СДВР, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С оспорената заповед № 25-4332-003098 от 05.05.2025 г. административният орган е констатирал, че при извършена проверка на 02.05.2025 г. около 08.43 часа, в гр. София по бул. Царица Йоана, собственият на жалоподателя М. П. лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, рег. № [рег. номер], бил управляван от С. И., която не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за територията на страната. Свидетелството й е издадено от Великобритания, без да е подменено след пребиваване повече от три месеца в България, като последното й влизане в страната е регистрирано на 14.09.2019 г. Поради това е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 162, ал. 1 ЗДвП и органът е намерил, че са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. С жалбата срещу заповедта М. П. е поискал спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение. Искането е обосновано със същите твърдения които се правят и сега в частната жалба. В негова подкрепа са представени свидетелство за управление на МПС на С. И., издадено от Великобритания, касов бон на гръцки език и удостоверение за раждане на детето. За да отхвърли искането първоинстанционният съд е изложил, че ПАМ има за цел защита на важен обществени интереси - безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, които застрашават здравето и живота на хората. Спирането на предвиденото в закона предварително изпълнение изисква наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е от категорията на тези по чл. 60, ал. 1 АПК, т. е. съпоставим или надделяващ над този, защитен от законодателя. Съдът е намерил, че твърдените от жалбоподателя лични интереси - твърдените затруднения и за него и семейството му, не обуславят извод за вероятно настъпване на трудно поправими вреди, които да надделяват над обществения интерес - осигуряване живота и здравето на гражданите. Определението е правилно. Обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира тяхното изпълнение, съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, но презумпцията на закона е оборима. Специалният закон не предвижда основания за спиране на заповедите по чл. 171 ЗДвП, за които е дерогиран суспензивния ефект на жалбата, поради което приложима е разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. Във всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали незабавното изпълнение би причинило на адресата на акта значителна или труднопоправима вреда. Предпоставките са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или труднопоправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, както и за и въздействието им върху правната му сфера са на адресата на акта. По делото не е доказано по несъмнен начин както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Принудителните административни мерки са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Принудителната административна мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта жалбоподателят е лишен от правото да ползва автомобила си, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност на адресата на акта да ползва това превозно средство, всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима с високата обществена опасност на процесното административно нарушение. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди и то само от предварителното изпълнение на заповедта. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство (за което не са представени доказателства), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такова увреждане, което не може да бъде репарирано по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на М. П. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Поддържаните в първоинстанционната и в частната жалба възражения за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ, свързани с валидностна на издаденото от Великобритания свидетелство за управление на МПС, са неотносими към предварителното й изпълнение, а касаят спора за законосъобразност на заповедта по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав