Решение № 831 от 4.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2008 г.

Решение № 831 от 4.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на Е. Т. И. от гр. С. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 28.II.2008 год. по гр. д. № 157/2007 год., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 28.ХI.2008 г. на ВКС, състав на бившето II ГО на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите приложима ли е съдебната практика и нормите, касаещи нищожността на договор за продажба, към договор за ипотека, и изразява ли валидна воля за сключването на договор за ипотека пълномощно, в което липсват изявления за размера на обезпечения с него заем, за размера на неустойката, за падежа, за имота, който ще послужи за обезпечение. Ответницата по касационната жалба М. Д. А. от гр. Ст. Загора е заела становище за нейната неоснователност. Ответникът по жалбата Й. К. М. от гр. Ст. Загора не е заявил становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира касационната жалба, разгледана по същество, за неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Старозагорският окръжен съд по въззивни жалби на ответниците Й е оставил в сила решението на Старозагорския районен съд от 17.VII.2007 год. по гр. д. № 111/2008 год., с което е прогласена нищожност на основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие от страна на упълномощителката М. А. по пълномощно рег. № 6080/31.Х.2006 г. на договора за учредяване от А. чрез пълномощника си М. в полза на заемодателя на последния И. на договорна ипотека върху собствения й недвижим имот - апартамент в гр. Ст. Загора, предмет на нот. акт № */21.ХI.2006 г. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с пълномощно рег. № 6080/31.Х.2006 г. ищцата А упълномощила Й. М. да я представлява пред банки и други юридически и физически лица в качеството й на ипотекарен длъжник /трето задължено лице/ по договор за заем или кредит, по който пълномощникът е кредитополучател, да учредява ипотеки върху собствения й апартамент, описан в нот. акт № */1994 год., да се снабдява с необходимите за ипотеките документи, като представлява упълномощителката във връзка с това пред данъчните власти, общината и нотариуса, включително да подписва декларации от нейно име за съгласието й за учредяване на ипотеките, да получава от нейно име призовки за доброволно изпълнение, както и всякакви други съобщения при изпълнителното производство върху посочения имот, да преупълномощава трети лица с правата си по пълномощното, да подписва упълномощителката навсякъде, където е необходимо във връзка с упражняването на правата си по пълномощното. С нот. акт № */21.ХI.2006 год. М., действащ лично за себе си и като заемател и пълномощник на А. сключил договор с И. за предоставяне на заем в размер на 13200 лв. със задължение за връщане: първа вноска 600 лв. на 21.ХII.2006 г., втора вноска 12600 лв. на 21.I.2007 г., с уговорена клауза за неустойка при просрочие в размер на 4000 лв. За обезпечаване на вземането по заема, включително лихви, неустойка и разноски, А. чрез пълномощника си М. и при дадено от съпруга й съгласие учредила в полза на И. ипотека върху собствения си недвижим имот в гр. Ст. Загора. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че в даденото от ищцата на отв. М. пълномощно не фигурират съществените характеристики на договора за заем, сключен между ответниците и обезпечен с договора за ипотека, поради което липсва воля от нейна страна за обезпечаване на конкретното вземане, че цената, по която се продава вещта, се включва в същественото съдържание на сделката, затова липсата на съгласие между страните за нея обуславя недействителност на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, позовавайки се на решение на ВКС, II ГО, по гр. д. № 273/1999 г. /според което не е лишен от основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, макар прехвърлителят да е починал в кратък срок след прехвърлянето, щом преобретателят не е могъл да знае за близката кончина на прехвърлителя/, с оглед на което е направил извод за нищожност поради липса на съгласие на договора за ипотека. Подписването от ищцата на договора за заем между М не обосновава извод за саниране на сделката. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за незаконосъобразно прилагане по аналогия на правилата относно договора за покупко-продажба. Сочи се, че упълномощителката е дала безусловно съгласие за ипотекиране на притежавания от нея имот в полза на пълномощника си - кредитополучател. Освен това тя с подписването на договора за заем е одобрила всички негови клаузи, което не е обсъдено от въззивния съд. Ако се приеме, че пълномощното в този си вид не изразява валидна воля за сключване на договор за ипотека, то следва да бъдат обявени за нищожни всички такива сделки, по които страна е кредитен институт, тъй като пълномощните на банките са общи - без посочване на размери на заемите, на неустойките, на падежите, без индивидуализация на имотите, които ще служат за обезпечение. Решението е правилно. Законосъобразен и в пълно съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд за нищожност на договора за ипотека поради липса на съгласие на третото задължено лице - ипотекарен длъжник. Действително въззивният съд неправилно се е позовал за част от изводите си на аналогия с договора за продажба. Това е така, тъй като по силата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА по аналогия се прилагат разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, когато приложимият нормативен акт е непълен. Разглежданият случай не е такъв, тъй като в ЗЗД, Обща част, Раздел VII, съдържанието на договора за ипотека е определено изрично. Така допуснатата незаконосъобразност, обаче, не е довела до неправилност на крайния резултат по спора. За пълнота и в отговор на втория материалноправен въпрос, въз основа на който касационно обжалване е допуснато, мотивите на въззивния съд следва да бъдат допълнени със следните съображения: Изявленията на ищцата в даденото от нея пълномощно имат значение само на принципно нейно съгласие за обезпечаване на задължения по сключени в полза на М. договори за заем или кредит. Но с оглед разпоредбите на чл. 167, чл. 170 и чл. 39, ал. 1 от ЗЗД то не е достатъчно за валидността на упълномощаването. За това е необходимо изявленията да конкретизират /или да са определяеми относно/ съществените условия по договора за ипотека - имотът, върху който тя се учредява, обезпеченото вземане, падежът му, размерът на лихвите. Не представлява изявление в този смисъл писмената декларация на ищцата върху сключения между ответниците на 21.ХI. 2006 г. договор за заем, че е запозната с този договор и че приема условията му. Тя не е страна по този договор и приемането на условията по него не я обвързва. Но същественото в случая е, че това нейно изявление въобще не съдържа /не касае/ съгласието й за обезпечаване именно на вземането по този договор, което не може да се предполага, а трябва да е ясно изразено с оглед разпоредбите на чл. 167 и чл. 170 от ЗЗД. Това изявление не може да се приеме и като допълнително /за конкретизиране на първото/ упълномощаване за сключване на договора за ипотека, тъй като по силата на чл. 37 от ЗЗД то следва да е, а не е с нотариална заверка на подписите, а и в договора за заем няма посочване с кой и чий имот вземането по него ще се обезпечи. Не следва да се разглежда доводът на касатора, обоснован с нищожност на пълномощните на банки. Изводите си по конкретен спор съдът може и следва да направи само въз основа на преценка на събраните и проверени с участието на страните по делото доказателства, а в случая сред тях такива пълномощни няма. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,