Определение № 1760 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Контракс“ АД срещу определение № 37 от 15.01.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-40/2026г. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Частният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение по същество, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Разработване и внедряване на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), в това число и на Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване, която ще бъде неразделна част от НЕИСПО. Провеждане на специализирани обучения на специалистите, които ще работят със системата“. Заявява искане за присъждане на разноски за производството. Ответникът – главния секретар на Министерството на труда и социалната политика, упълномощено лице по чл.7, ал.1, т.2 от ЗОП, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на частната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.216а, ал.1 от ЗОП и от страна, за която определението е неблагоприятно, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение за откриване на възлагателна процедура с предмет „Разработване и внедряване на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), в това число и на Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване, която ще бъде неразделна част от НЕИСПО. Провеждане на специализирани обучения на специалистите, които ще работят със системата“. С жалбата е направено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. КЗК е оставила без уважение искането, като на първо място приема, че жалбоподателят, който претендира пред КЗК налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Според КЗК жалбоподателят не е изложил достатъчно мотиви и не е представил доказателства, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по специално тези на „Контракс“ АД ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. По отношение на изложените доводи за допуснати нарушения при откриване на възлагателната процедура, КЗК приема, че те не са относими към разглежданото акцесорно производство. КЗК е извършила необходимата преценка по чл.204, ал.2 от ЗОП и приема, че в случая възможните последици от налагането на временната мярка би оказало негативно въздействие върху възложителя и обществото като цяло, тъй като проектът е насочен към подобряване на процеса на осиновяване при условията на пълно осиновяване чрез създаване, водене и поддържане на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване, в това число и чрез създаване и поддържане на Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване, която е неразделна част от Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. Като мотив за неналагане на исканата временна мярка, КЗК приема, че в случая следва да се отчете и обстоятелството, че е налице нормативно определен срок за създаване и внедряване на системата. С цел спазването му и като се вземе предвид значимият обществен ефект от въвеждането на системата, изцяло в обществен интерес е своевременното стартиране и реализиране на обществената поръчка. Отчитайки баланса между интересите на страните, КЗК приема, че спирането на процедурата би накърнило, както интересите на възложителя, така и интересите на широк кръг лица, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка, следва да се остави без уважение. С тези фактически и правни основания КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. ВАС споделя като законосъобразен извода на Комисията, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба пред ВАС, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка "спиране на процедурата" ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства, целта и принципите на ЗОП. Тези аргументи на жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие, както с целта на уредената в закона възможност за искане налагане на временна мярка "спиране на процедурата", съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. По тази причина искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" не следва да бъде отправяно бланкетно и обосновавано единствено с твърденията по същество относно законосъобразност на оспорения акт/действие на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство, както и с оглед целта и принципите на закона, за които дължи съблюдаване в цялата възлагателна процедура. По възраженията, свързани с пороци на обжалваното решение на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 от ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Трайна е практиката на ВАС, четвърто отделение, че законосъобразността на обжалвано решение, действие или бездействие на възложителя е преценка по същество на оспорването и подобни оплаквания е неоснователно да служат за налагане на временна мярка. Според настоящия състав при преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап на възлагателната процедура, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура, всички от които са нормативно уредени в достатъчно ясни и определени срокове. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 от ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, която КЗК също е съобразила. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че при произнасяне по искането за налагане на временна мярка органът по преразглеждане неправилно е разпределил доказателствената тежест. С разпоредбата на чл.203, ал.1 от ЗОП, законодателят изрично е допуснал предварително изпълнение на решения, действия и бездействия на възложителя, с изключение на решението за избор на изпълнител. При тази законодателна регламентация следва се приеме, че обществения интерес се презумира, поради което в тежест на страната, заявила искане за налагане на временна мярка, е да обоснове и докаже наличие на основания за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, които както бе отбелязано не следва да са свързани с решаване на спора по същество. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение от КЗК с оспорения пред ВАС акт, поради което обжалваното определение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във връзка с чл.236 и във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение