Решение № 6836 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16133/2009 г.

Решение № 6836 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16133/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по горите, правоприемник на Държавната агенция по горите, подадена от процесуалния й представител, срещу решение № 88 от 9.10.2009 г., постановено по адм. д. № 49 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кърджали. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Държавната агенция по горите срещу протоколното решение № 1 от 16.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 1 от 16.01.2009 г. на изпълняващия длъжността директор на областна дирекция "Земеделие", гр. Кърджали. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея и в писмените бележки се моли, решението да се отмени, ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. От заинтересованите страни, министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като по изложените съображения в представените писмени бележки моли, решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, решението на съда за законосъобразно, защото по делото е установено, че комисията е изготвила своето решение на основание данните от картата на възстановената собственост и регистрите към нея. В нея не са включени лесоустройствените проекти, а и комисията няма по закон задължение да набавя информация от такива източници. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Назначената комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ по реда на чл. 45в ППЗСПЗЗ е взела решение по протокол № 1 от 16.12.2008 г., с което е определила земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението се състои от два раздела. В първия от него са определени земите в землището на община Кърджали които се стопанисват и управляват от общината, след възстановяване на правата на собствениците, с изключение на землищата на с. Болярци и с. Ненково, описани в приложение № 1. С втория раздел са определени имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1, описани в приложение № 1 към този раздел. Протоколното решение на комисията е одобрено със заповед № 1 от 16.01.2009 г. на изпълняващия длъжността директор на областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ)-Кърджали, на основание чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Заповедта, с която е одобрено протоколното решение на комисията е обжалвана от председателя на Държавната агенция по горите, с твърдения, че в решението на комисията неправилно са включени земи, причислени към селскостопанския фонд, които по същността си са гори. Съдът е извършил контрол за законосъобразност върху решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, относно спазването на правилата на чл. 45в ППЗСПЗЗ и вътрешните правила при вземането на решението. Установил е, че изискванията са спазени, като комисията е заседавала в пълен състав от 6 члена, а решението е взето при мнозинство, като само един от членовете й е подписал решението с особено мнение. На следващо място съдът е приел за установено, че картата на възстановената собственост (КВС) за земите в землището на община Кърджали е влязла в сила. От заключението на допуснатата експертиза съдът е приел за установено, че земите, които са били предмет на жалбата са включени във влязлата в сила КВС. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, за неоснователност на жалбата. Посочените в нея имоти с твърдения, че те не са земеделски земи, а гори е приел за неоснователни, след като КВС е била влязла в сила. Според съда, жалбоподателят е могъл да иска извършването на промени в КВС при установяване на грешки в нея. На следващо място съдът е изложил мотиви и относно това, че КВС се поддържа по реда на Наредба № 49 от 5.11.2004 г. Жалбоподателят има възможност да започне производство за промени в КВС за горските територии, според чл. 24, т. 2, б. "з" от Наредба № 49. Като е приел, че жалбата е изцяло неоснователна, съдът я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът е извършил контрол за законосъобразност върху дейността на комисията по чл. 19, ал. 2 и съответствието на взетото от нея протоколно решение с данните, които са й били предоставени от общинската служба по земеделие - КВС и регистрите към нея. Тя е заседавала в законен състав и е взела решението си с болшинство. Директорът на ОДЗ със заповедта си утвърждава решението на комисията, която е негов помощен орган, поради което правилно съдът е извършил контрол върху дейността на комисията. Установените факти при проверката съдът е съпоставил с приложимото материално право, въз основа на което е извел и правилните си правни изводи. Неоснователен е и следващият довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Доводът е аргументиран с твърдения, установени от заключението на вещото лице. От данните по делото се установява, че вещото лице е изготвило заключението си въз основа на предоставените му лесоустройствени проекти на Държавното горско стопанство -Кърджали, които са били взети предвид при изработване на КВС за земите и горите от горския фонд, която е влязла в законна сила. Самите лесоустройствени проекти не се предоставят на комисията по чл. 19, ал. 2 и тя не взема решението си въз основа на тях. Няма задължение за комисията по чл. 19, ал. 2 да работи и върху лесоустройствените проекти, поради което в работата си тя не е допуснала нарушение на материалния закон. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение