Решение № 553 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекцията за национален строителен контрол срещу Решение № 3356/22.05.2023 г. на Административен съд– София-град по адм. дело № 8465/2022 г., с което е отменена Заповед № ДК-11-С-8/09.08.2022 г. на вр.и.д. началник на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – София, издадена на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ и отменяща като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 22/29.07.2022 г. на главния архитект на район „Слатина“ – Столична община за строеж „Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж с к.к. 9,00 м и к.к. 10,00 м“, находящ се в имот с идентификатор [заличен текст], издадено на името на И. В. Т., ведно с одобрените инвестиционни проекти.

Ответниците И. В. Т. и гл. архитект на район „Слатина“ – СО са на становище за правилност на съдебното решение и претендират разноски съответно за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Оспореното решение не е засегнато от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Контролният административен орган е мотивирал отмяната на РС със съображения, че новопроектираната жилищна сграда е разположена на регулационната линия към ул. „Елисавета Багряна“, като не е спазено отстоянието от 1,50 м, зададено в одобреното със заповед от 1997 г. частично изменение на квартално-застроителен и силуетен план (работен устройствен план); височините на сградата – к.к. 9 м и к.к. 10 м, не отговарят на действащия подробен устройствен план (предвиждащ к.к. 9 м) – силует по ул. „Хемус“ и ул. „Елисавета Багряна“.

Възприетите отклонения от ПУП са квалифицирани като нарушение на чл. 108, ал. 1, предл. 2 (вероятно се има предвид изр. 2) вр. чл. 113, ал. 4 ЗУТ.

2. Решаващите изводи на първостепенния съд за материалната незаконосъобразност на заповедта съответстват на закона.

а. На основание чл. 140, ал. 3 и 7 ЗУТ гл. архитект на района е издал за обекта, предмет на разрешението за строеж, Виза за проектиране от 16.06.2021 г.

При предвижданията на визата за проучване и проектиране на жилищната сграда, тя е издадена при условията чл. 134, ал. 6 ЗУТ. В тази хипотеза визата е задължителна – чл. 140, ал. 3 ЗУТ, изменение на плана не е необходимо, визата изпълнява функцията да осъществи прилагането на ПУП и определя конкретното застрояване, като променя предвижданията на плана – по аргумент от ал. 6 на чл. 134, т.е. замества ПУП, респ. става част от него. Затова инвестиционният проект и РС, противно на главната теза на касатора, е следвало да бъдат проверявани по чл. 156, ал. 2 ЗУТ за съответствие именно с визата, а не с линиите на застрояване, етажността и силуета на сградата по плана, в които е допуснато изменение.

б. Мотивите на заповедта съдържат вътрешно противоречие относно правното значение на визата. От една страна, правилно органът е приел, че визата не подлежи на контрол от него, а от друга – при проверката на законосъобразността на РС визата е мълчаливо дисквалифицирана в битието й на изменящ плана акт, образуващ единство с ПУП, и предвижданията му въобще не са взети предвид. Доколкото визата не е съдебно отменена, зачитането на нейното действие е било дължимо, независимо че издателят й съвпада с припознатото в касационната жалба като качество на „подконтролен/контролиран орган“ в производството по чл. 156 ЗУТ за служебна проверка на РС. Влезлият в сила административен акт е придобил стабилитет и непризнаването на обвързващата му сила не почива на законово основание, а на субективен критерий.

в. След като са съобразени с визата (с която в допустимите от чл. 134, ал. 6 ЗУТ различия с ПУП са променени единствено разположението и конфигурацията на сградата при запазване по действащия план на начина на застрояването, останало свободно – чл. 21, ал. 1 ЗУТ, както и на неговия характер – ниско по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ), устройствените показатели отговарят на позволените по ОУП на СО и в контекста на обсъдения правен характер и значимост на визата, издаденото РС и инвестиционният проект не противоречат на плана. Следователно необоснована е тезата за нарушение на правилото по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ за задължителния характер на предвижданията на ПУП в инвестиционното проектиране.

г. Частичната промяна във височината на сградата спрямо силуетните решения по действащия КЗСП (чийто аналог по ЗУТ е работният устройствен план) също не обективира порок на разрешителното.

РУП е вид ПУП – вж. чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗУТ, и при липсата на изрична забрана предвижданията му също могат да бъдат променяни с виза на общото основание по чл. 134, ал. 6 ЗУТ и в уредените от нормата граници.

3. В действителност спорът по делото не е по фактите, а по приложението на материалния закон от първата инстанция. Доводите на касатора почиват именно на тази основа, а останалите твърдени касационни пороци на съдебното решение, изразени в съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са правно-логически свързани с предложената в жалбата интерпретация на закона и несъгласието с правните изводи на съда. Тяхната неоснователност закономерно рефлектира и върху преценката за съществени пропуски в процесуалната дейност.

а. Оценката на експертното заключение не е в колизия с чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. Съдът е кредитирал заключението в относимите му части, имащи значение за установяване на обсъдените по-горе правно-релевантни факти, необходими за разрешаването на делото. Поставянето и на други задачи или допускането на въпроси, формулирани като правни, само по себе си не е основание за касиране на решението, тъй като не се е отразило на правилността му.

б. В мотивите към съдебното решение са подложени на проверка основанията за отмяна на РС от контролния орган, установени са коректно и съответно на доказателствените източници фактите от предмета на доказване, вкл. с позоваване на констатациите на съдебно-техническата експертиза, и са формирани кореспондиращи им правни изводи. Съображенията на съда са представени по ясен начин и в достатъчна пълнота, позволяващи разбиране на правосъдната воля и контрола върху правилността на решението, а опущението му да изследва казуистично доводите на страната не е съществен процесуален порок поради дължимия и постановен резултат по спора. Оправдано е заключението, че съдебният акт отговаря на основните изисквания по чл. 172а, ал. 2 АПК.

4. а. Изложеното мотивира оставяне в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявените своевременно разноски за настоящата инстанция в полза на ответниците по касация.

Ответникът Т. е платил адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. При установен минимум от 1250 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) възнаграждението не е прекомерно и отговаря на сложността на делото. Преизчислена, сумата възлиза на 766, 94 евро.

Дължимото на общината юрисконсултско възнаграждение ще бъде съобразено с минимума от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата редакция на разпоредбата. Превалутирана и определена незначително над минимума, подлежащата на присъждане сума е 55 евро.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение