Определение № 554 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 503/2012 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба (наименована „молба”) от 07.06.2012 г. на Х. Г. К. срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист за сумата 68 лв. – държавна такса, като с молба от 16.07.2012 г. жалбоподателката уточнява, че обжалваното разпореждане е постановено на 28.03.2005 г. по гр. дело № 693/2003 г. на Видинския районен съд – от последния. Тъй като обжалваното разпореждане е постановено от първоинстанционния съд по делото, съгласно правилата за определяне на функционалната подсъдност на частните жалби – чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 407, ал. 1 и с чл. 405, ал. 5 от ГПК, и чл. 258, ал. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4 и с чл. 279 от ГПК, както и по аргумент за противното от чл. 274, ал. 2 от ГПК, подадената в случая частна жалба е подсъдна, не на Върховния касационен съд (ВКС), а на въззивния съд по делото, а именно – на Видинския окръжен съд (ВОС), който е компетентен да прецени нейната процесуална допустимост, респ. да я разгледа по същество. С оглед на това, на основание чл. 118 от ГПК, производството по настоящото дело следва да се прекрати пред ВКС и частната жалба ведно с цялото дело следва да се изпратят на ВОС – по подсъдност. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение