Определение № 8716 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7476/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от К. К. В. срещу Решение №6532 от 22.05.2026 г. на Административен съд (АС) – Варна по адм. дело №2766/2025 г. С обжалваното в настоящето производство решение е отхвърлена жалбата на К. К. В. срещу Заповед № GRAM-1278311 от 07.11.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши проверка по допустимостта на подадената касационна жалба, намира, че тя се явява процесуално недопустима, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (доп. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), регламентираща реда за обжалване на заповеди, с които се прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от същия закон гласи, че: „Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване”. Посочената разпоредба, в настоящата си редакция, е в сила от 01.01.2019 г. и изключва касационния контрол върху първоинстанционните съдебни решения, по жалби срещу посочените по-горе принудителни мерки, в това число и мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Разпоредбата е процесуална и се прилага незабавно, освен ако изрично в преходните и заключителни разпоредби на специалния закон или в АПК, не е отложено нейното действие. Според § 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „Образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред”. Настоящото дело е образувано след 01.01.2019 г., поради което за него не е приложимо това изключение от принципа за незабавно влизане в сила на процесуалните правни норми. За допустимостта на жалбата, на основание чл. 215, т. 4 АПК, съдът следи служебно. Предвид констатираната недопустимост на жалбата на К. К. В., тя следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,