Решение № 6547 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Деница 2019 – Г.Л.“ ЕООД, EИК 205647171, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [адрес], представлявано от управителя Г. Х. Л., чрез адв. Найденова срещу Решение № 14435 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1687/2025 г. по описа на Административен съд –Варна (АС-Варна), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03000324005037-091-001/14.04.2025г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 108/01.07.2025г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна при ЦУ на НАП, с който за 2023 г. на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 40081,49 лв. и лихви 4276,40 лв. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се пропуск на АС-Варна да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност, включително липсата на изложени собствени мотиви. Оспорва се определената данъчна основа за облагане по ЗКПО по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. На основание подробно изложените аргументи в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането на закона, алтернативно за отмяна на процесния РА. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Симеонова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Варна е бил Ревизионен акт № Р-03000324005037-091-001/14.04.2025г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 108/01.07.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)– Варна при ЦУ на НАП, с който за 2023 г. на „Деница 2019 – Г.Л.“ ЕООД са установени задължения за КД по ЗКПО в размер на 40081,49 лв. и лихви 4276,40 лв. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради твърдяно наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2, т.4 ДОПК -до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; наличие на данни за укрити доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Въз основа на извършения анализ на относимите към РЛ обстоятелства е формирана данъчна основа по чл. 122, ал. 2 - ал. 4 ДОПК. С обжалваното решение съдът е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, първоинстанционният съд е приел за доказани от страна на приходните органи на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2, т.4 ДОПК: за 2023 г. не е подадена ГДД по чл. 92, ал.1 ЗКПО, като същевременно от движенията по банковите сметки и отчетните регистри по ЗДДС е установено, че ревизираното дружество е извършвало дейност; дружеството е реализирало приходи от експлоатацията на хотел „Дана Парк“, които не са отчитани през регистрираното за обекта фискално устройство;ревизираният е представил само част от фактурите за покупки, без счетоводни регистри – главна книга и оборотна ведомост, хронологични регистри на счетоводни сметки гр.20, 30, 40, 50, 60 и 70 – относими към определяне на приходната и разходната част на резултата за облагане. По отношение приходите от продажби, свързани с хотелско настаняване в хотел „Дана Парк“ в гр.Варна, к.к.Златни пясъци – нает актив по договор със „Зорница 2003“ ЕООД и извършваните услуги с тази дейност на юридически лица и Министерство на туризма, АС-Варна е споделил тезата на приходната администрация за реализирани приходи, които не са отчитани и не са декларирани, като плащанията във връзка с услугите са получавани по банков път. Относно услугите по хотелско настаняване на служители и сезонни работници на „Престиж Пропърти“ ЕООД и на „Престиж Варна БГ“ ЕООД в стопанисвания от ревизирания хотел и получените плащания по банкова сметка на „Парк Сегмент“ ЕООД съдът се е позовал на отговорите на връчените искания на сезонните работници на двете дружества и представените договори, допълнителни споразумения, фактури, платежни нареждания и счетоводни регистри за реалното извършване на услугите по настаняване. Във връзка с договора с „Юронет Сървисис“ ЕООД за инсталиране на банкомати /АТМ устройства/ в различни обекти, първостепенният съд е ценил приобщените с протокол от 20.03.2025 г. доказателства, от които се установява, че във връзка с договора за новация РЛ е издало фактури за наем за 2023 г. на обща стойност 35730,00 лв., които са заплатени по банков път, но приходи от наем не са отчетени и декларирани. Административният съд е приел, че за 2023 г. ревизираното дружество е реализирало приходи от продажба на услуги и инвентар, общо в размер на 113898,75 лв. По отношение приходите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила, съдът е съобразил преведените помощи през 2023 г. от Министерство на туризма на РЛ, в размер на 777317,15 лв., от които: за услуги (нощувки без изхранване), предоставени през 2022 г. – 249996,95 лв. и за услуги (нощувки без изхранване) за 2023 г. – 527320,20 лв. (като получените суми са с включен ДДС 9%), при съобразяване на т.7.1, 7.2 и 7.3 от СС 18, според който за 2023 г. са отнесени само одобрените за този период помощи – 527320,20 лв., и са признати като приход само нетната стойност (след приспадане на начисления ДДС от 9%) на постъпилите суми - 483780,00 лв. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че за компенсациите по фактури за доставка на ел.енергия от „Синергон Енерджи“ ЕООД е приложим СС 20, указващ че приложените отстъпки под формата на компенсации в размер на 3660,00 лв. се явяват приход за РЛ, който не е отчетен. Първостепенният съд в съответствие с принципа на начисляване по чл.26, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството не е признал разходите по фактури, изд. от „Е Тонер България“ ЕООД, „Еспресо вендинг“ ЕООД, „Юкон Богданов“ ООД ,„Елит Кар“ ЕООД ,„М и Д Авто“ ЕООД, „Яна – С“ ЕООД, „Асансьори – ММ“ ЕООД, „М САТ КЕЙБЪЛ“ ЕАД, поради липса на документална обоснованост по чл.10 ЗКПО, във вр. чл.26 ЗКПО. От АС - Варна е съобразено, че във фактурите, издадени от „Юкон Богданов“ ООД и „Асансьори – ММ“ ЕООД като получател са посочени други дружества – съответно „Царевец 2021“ ЕООД и „Деница 2010 ГЛ“ ЕООД, поради което е прието, че отчетените във връзка с тези фактури разходи не са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО, вр. чл.4, ал.3 ЗСч. и на основание чл.26, т.2 ЗКПО не следва да се признават. Относно фактурите, издадени от „Елит Кар“ ЕООД, „Яна – С“ ЕООД и „М и Д Авто“ ЕООД с предмет- ремонт и обслужване на МПС, авточасти, е установено, че РЛ няма собствени или наети МПС. Изложеното е обусловило извод, че тези разходи не са свързани с дейността на дружеството и на основание чл.26, т.1 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели. Сходни с изложените са съображенията на съда за разходите по фактурите, издадени от „М Сат Кейбъл“ ЕАД, за които е установено, че се отнасят за услуги по доставка на интернет на адрес в гр.Варна, ул.Одрин, на който не е установен стопанисван от ревизираното дружеството обект. АС-Варна е споделил извода на ревизиращите органи за непризнатите разходи за наем от дейността в стопанисвания от РЛ хотел „Дана Парк“ съгласно договор за наем от 07.05.2018 г., сключен със „Зорница 2003“ ЕООД, при годишен наем от 20600,00 лв. тъй като липсват доказателства (фактура, счетоводни регистри и др.) разходът да е начислен и извършен. По отношение на непризнатите разходи за туристически данък, административният съд, въз основа на отговора на Община Варна вх.№19098-3/28.05.2024г. и приложените към него опис на плащанията и справки за месечни вноски по туристически данък, е установил, че в периода 07.05.2019 г. – 31.12.2023 г. РЛ не е подало декларации по чл.61р, ал.5 ЗМДТ за облагане с туристически данък, както и че за периода 2022 г. – 2023 г. не е внасяло туристически данък. Съобразил е както невнесеният служебно начислен туристически данък на основание чл.61с, ал.2 ЗМДТ, така и липсата на представени счетоводни регистри, доказващи начисляването на данъка. Във връзка с непризнатите разходи към ЧСИ, първоинстанционният съд е приел, че се признават като разход само сумите по фактури № 42351/18.05.2023г. (за 137,56 лв.) и № 42663/16.06.2023 г. (за 1327,42 лв.) за такси по изпълнителното дело. По доставките на стоки от „Шаникс Плод“ ЕООД, съдът се е аргументирал с довод, че разход за стоки се признава в периода, през който същите са реализирани – чрез продажба или влагане в производствения процес, а не към момента на тяхното придобиване въз основа на първичен счетоводен документ. В заключение е посочил, че преводите за погасяване на задължения към взискателя представляват паричен поток, който за счетоводни и данъчни цели не се третира като разход. Първостепенният съд не е признал за разход и сумите, разпределени към взискателя ТД на НАП-Варна за погасяване на установени задължения за ДДС и задължителни осигурителни вноски за 2023 г. В съдебното решение са изложени мотиви, че разходите за ДДС (платен по изпълнително дело) и съпътстващите разходи за глоби и лихви за просрочие, са данъчни постоянни разлики по чл. 26, т.4 и т.6 ЗКПО, които не се признават за данъчни цели. Разходите за задължителни осигурителни вноски - установени с РА в размер на 6449,76 лв. са признати от органите по приходите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение възприема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения РА и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът е направил верни фактически установявания, обсъдил е задълбочено доказателствата по делото, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е обоснован и в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на РА относно установените спрямо РЛ задължения за корпоративен данък. Постоянна е практиката на Върховния административен съд, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК дава право на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК основа, при наличието на някое от лимитативно изброените в същата разпоредба обстоятелства. Наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Според разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по особения ред, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Доколкото дружеството не е подавало ГДД по чл.92, ал.1 ЗКПО, не е декларирало реализирани приходи, не е представило счетоводна отчетност съгласно ЗСч, както и други документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, то последните съставляват основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т.2 и т.4, ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Споделя се от настоящата касационна инстанция изводът на съда, че за данъчни цели могат да бъдат признати само разходите, за които са налице доказателства за реални стопански операции, свързани с дейността на дружеството. Органите по приходите са признали установените в хода на ревизията разходи за материали, стоки и услуги, свързани с дейността на дружеството, както и разходите за възнаграждения, осигурителни вноски и банкови такси. За останалите претендирани разходи липсват достатъчни доказателства за тяхното основание, размер и връзка с дейността, поради което те правилно не са включени при определяне на данъчната основа. Неоснователно е възражението на касатора, че данните от представените документи са използвани само за определяне на приходите, но не и на разходите. Органите по приходите са съобразили представените и събрани доказателства и в разходната част, като са признали установените разходи, свързани с дейността на дружеството. Самото наличие на покупки в дневниците по ЗДДС не обуславя автоматично признаване на всички претендирани суми като разход за целите на ЗКПО. В случая ревизиращите органи са подходили обективно при определяне на данъчната основа. Преценявайки събраните доказателства - договори, банкови извлечения, фактури, протоколи от извършени насрещни проверки, приобщени доказателства от предходни контролни производства, писмени обяснения на трети лица и други относими документи, те са подложили на обстоен анализ установените факти, като при липса на представена пълна счетоводна отчетност са определили признатите приходи и разходи по най-достоверния начин с оглед наличните доказателства и относимите към дейността обстоятелства. Неоснователен е касационният довод относно наемната цена за хотел „Дана Парк“. Действително е установен договор за наем с годишна наемна цена 20 600,00 лв., но не са представени доказателства този разход да е начислен, осчетоводен или отразен при дружеството. Освен това не са установени съответни приходи от наем при наемодателя. При тези данни съдът правилно е приел, че самото наличие на договор не е достатъчно основание за признаване на разход за данъчни цели. Обосновано е отхвърлено и възражението за туристическия данък. Начисляването му по служебни данни не е достатъчно, за да бъде призната сумата като разход, при положение че дружеството не е представило счетоводни регистри, от които да е видно начисляване на този разход, не е доказало включването му във финансовия резултат и не е установено законосъобразно фактуриране на туристическия данък към клиентите. Не следва да се възприема за основателно и твърдението относно плащанията към ЧСИ. Първостепенният съд правилно е приел, че преводите за погасяване на задължения представляват паричен поток и разчет, а не самостоятелен разход за дейността. Като разход са признати единствено таксите по фактури, издадени от ЧСИ, доколкото те имат характер на разход. Не може едно плащане за погасяване на вече възникнало задължение да бъде повторно третирано като разход само поради факта, че е извършено чрез ЧСИ. Доводът относно платените осигурителни вноски също не променя този извод, тъй като разходите за осигурителни вноски са съобразени при формиране на признатите разходи. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, АС – Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 120 евро.Според т. 61 от Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, ако установи, че наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба (чл. 78, ал. 5 ГПК бел. наша), нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В т. 54 от същото решение СЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Изрично е регламентирано в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни. При съобразяване с решението на СЕС, съдът не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа и може да присъди по-нисък размер. В този смисъл съобразно разрешенията, дадени с решението на СЕС по дело С-438/22 и конкретните обстоятелства по делото, а именно липса на представен писмен отговор по касационната жалба и наличие на молба, разгледана в открито съдебно заседание, съдържаща становище по съществото на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение