Определение № 1425 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Н. Р. Р. с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на решение № 690 от 18.11.2025 г. по гр. д. № 1701/2025 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „Муратов Пропърти“ ЕООД от 14.11.2024 г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 29.06.2012 г. по гр. д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Муратов Пропърти“ ЕООД срещу Н. Р. Р. и П. К. Р. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД. Молителят поддържа, че с оглед изхода на спора са налице предпоставките за присъждане на сторените от него разноски в производството по отмяна – направено е своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и е представен списък за направени такива, заедно с документ за заплатена от него сума в размер от 5 000 лв. В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата от „Муратов Пропърти“ ЕООД, в който е застъпено становище за нейната неоснователност с доводи за отсъствие на искане за присъждане на сторените разноски от страна на молителя. Счита, че претендираното възнаграждение е прекомерно и прави възражение в този смисъл. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С постановеното по настоящото дело решение № 690 от 18.11.2025 г. е оставена без уважение молбата на „Муратов Пропърти“ ЕООД от 14.11.2024 г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 29.06.2012 г. по гр. д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Муратов Пропърти“ ЕООД срещу Н. Р. Р. и П. К. Р. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД и са присъдени сторените от П. К. Р. разноски в производството по отмяната за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв.. Съдът не се е произнесъл по искането на Н. Р. Р. за присъждане на сторените от него съдебно – деловодни разноски. От материалите по делото се установява, че в законоустановения срок е постъпил отговор от него на молбата за отмяна, в който не е направено изрично искане за присъждане на разноски в производството по отмяна, но в проведеното открито съдебно заседание на 30.10.2025 г. е формулирано такова искане от процесуалния му представител - адв. С. Т.. С подадения от молителя Р. отговор са представени както списък с разноски, така и договор за правна защита и съдействие от 06.12.2024 г., от който се установява, че Н. Р. Р. е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. в брой. От гореизложеното следва, че направеното искане за допълване на решение № 690 от 18.11.2025 г. по гр. д. № 1701/2025 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, досежно разноските, е основателно. Относно възражението на насрещната страна за прекомерност, съдът съобразява, че същото е в срок, тъй като е направено до приключването на последното заседание в производството за отмяна. Разгледано по същество то е неоснователно. Настоящият съдебен състав съобразява, че е изготвен отговор на молбата за отмяна на Н. Р. Р., в който са развити конкретни и подробни доводи за неоснователност на същата, които са приети за основателни, т.е. отговорът е обоснован и пълен. Той предполага висококвалифициран адвокатски труд в производство, което поради спецификата си, се разглежда само от ВКС. Проведено е открито съдебно заседание, в което е изслушано становището на страните по твърдяното ново обстоятелство и доказателство и по основателността на молбата за отмяна. С оглед на това, настоящият състав намира, че договореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Следва да се посочи, че съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, редакцията към момента на плащане на адвокатския хонорар, не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а може да служат само като ориентир при определяне на размера на дължимите разноски. В случая всеки от ответниците по молбата за отмяна има право и е организирал самостоятелно своята процесуални защита и е представил доказателства за сторените от него разноски в производството. Поради това горепосоченото решение следва да бъде допълнено в частта досежно разноските, като в полза на молителя следва бъде присъдено платеното от него възнаграждение за един адвокат в размер на 2 556. 46 евро, равностойни на 5 000 лв. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение