Определение № 10101 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ДАБЪЛ КУИК“ ООД, чрез адв. Н. Илиева, срещу Определение № 32735 от 20.08.2026 г., постановено по адм. дело № 6195/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, II отделение, 27 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо изх. № РВР26-ТД26-307/12.05.2026 г. на кмета на Столична община – район „Връбница“ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, тъй като с него се възлага задължение за представяне на документи в определен срок и се предвижда автоматично ограничаване на работното време на търговския обект при неизпълнение. Твърди се неправилно приложение на чл. 4а, ал. 4 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) вместо процедурата по чл. 4б, ал. 2 от същата. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „ДАБЪЛ КУИК“ ООД срещу писмо изх. № РВР26-ТД26-307/12.05.2026 г. на кмета на район „Връбница“, Столична община. С писмото дружеството е уведомено, че във връзка с постъпил протокол от проведено на 25.11.2025 г. общо събрание на етажната собственост, с решение за преминаване към дневен режим на работа на стопанисвания от него търговски обект, е отпаднало основанието за съгласуваното работно време от 00:00 до 24:00 часа. Указано му е в 14-дневен срок да представи ново заявление за работно време, съгласие на собствениците и документ за съответствие с допустимите нива на шум. Посочено е, че при непредставяне на документите работното време ще се счита определено в границите от 06:00 до 22:00 часа и ще бъде вписано в информационния масив на районната администрация. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че писмото има уведомителен характер и не съдържа окончателно властническо волеизявление, с което непосредствено се изменя работното време на търговския обект. Приел е, че същото представлява действие в рамките на административно производство, което не подлежи на самостоятелно оспорване съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. На основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен или друг овластен със закон орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. По силата на чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, които са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. При преценката дали дадено волеизявление представлява индивидуален административен акт определящо е неговото съдържание, а не наименованието или формата, в която е обективирано. Обстоятелството, че документът е озаглавен „писмо“, само по себе си не изключва възможността същият да има характер на индивидуален административен акт, когато съдържа конкретни властнически разпореждания, пораждащи непосредствени правни последици за адресата. Същевременно дадените от административния орган указания в рамките на започнало административно производство, които имат за цел събиране на необходимите документи и изясняване на относимите обстоятелства, не представляват самостоятелни индивидуални административни актове, когато не разрешават окончателно въпроса, предмет на производството. Съгласно чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) работното време на посочените в разпоредбата търговски обекти, включително разположените в сгради в режим на етажна собственост, е от 06:00 до 22:00 часа. По силата на ал. 3 търговецът може да предложи работно време извън тези граници, като представи предвидените в разпоредбата документи, сред които за обект в жилищна сграда в режим на етажна собственост е и съгласие на 50% + 1 от собствениците, включително на всички непосредствени съседи. Алинея 4 урежда последиците от непредставянето на изискуемите документи. Съгласието на собствениците по чл. 4а, ал. 3 НРУИТДТСО представлява волеизявление на частноправни субекти, необходимо за заявяване на работно време извън установените в Наредбата граници. В случая от данните по делото се установява, че за стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е заявено и вписано работно време от 00:00 до 24:00 часа. С оспореното писмо изх. № РВР26-ТД26-307/12.05.2026 г. административният орган е уведомил дружеството за постъпилото решение на общото събрание на етажната собственост от 25.11.2025 г., свързано с работното време на обекта, и му е указал в 14-дневен срок да представи ново заявление за работно време и изискуемите документи по чл. 4а, ал. 3 НРУИТДТСО. Посочено е, че при непредставянето им работното време ще се счита определено в границите от 06:00 до 22:00 часа и ще бъде вписано в информационния масив на районната администрация. Преценено според съдържанието му, писмото не обективира окончателно властническо волеизявление за изменение на вече вписаното работно време. С него административният орган уведомява дружеството за обстоятелствата, обусловили предприемането на действия във връзка с действащия режим, и му предоставя възможност да представи документи, относими към преценката за неговото запазване. Посочването на последиците при непредставянето им има условен характер и не установява само по себе си ново работно време. Към момента на издаване на писмото не е осъществено изменение на съществуващото вписване, нито е налице окончателно произнасяне на административния орган по този въпрос. Наред с изложеното следва да се отбележи, че оспореното писмо има и процесуалната функция да уведоми дружеството за предприетото административно производство и да му предостави възможност да участва в него чрез представяне на изискуемите документи. Издаването на заповед за изменение на работното време, без на адресата да е осигурена възможност за участие в административното производство, би представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до лишаването му от право на защита. В този смисъл е и Решение № 10416 от 28.10.2025 г. по адм. д. № 2077/2025 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Обстоятелството, че с писмото се предоставя възможност за участие в производството, допълнително подкрепя извода за неговия подготвителен характер. Съгласно чл. 4б, ал. 2 НРУИТДТСО кметът на района може със заповед едностранно да измени работното време на търговски обект при наличие на нормативно установените предпоставки. В този смисъл е и цитираната практика на Върховния административен съд. В настоящия случай не е установено издаването на такава заповед, с която да е изменено вписаното работно време на обекта. Оспореното писмо не съдържа разпоредителна част, с която се постановява подобно изменение, а дадените с него указания са насочени към изясняване на обстоятелствата, относими към евентуално последващо произнасяне. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 4а, ал. 4 НРУИТДТСО самостоятелно урежда последиците от непредставяне на изискуемите документи за заявеното работно време, докато чл. 4б, ал. 2 от Наредбата регламентира предпоставките за едностранното му изменение от кмета на района. Въпросът дали при вече вписано работно време административният орган може да приложи чл. 4а, ал. 4 НРУИТДТСО, или следва да проведе производство по чл. 4б, ал. 2 от Наредбата, е относим към материалната законосъобразност на евентуално последващо изменение на работното време. Този въпрос, както и доводите на частния жалбоподател относно наличието на материалноправните предпоставки за изменение на работното време, са извън предмета на настоящото производство, ограничен до преценката дали оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното писмо представлява действие в рамките на административно производство, което не поражда самостоятелни правни последици за адресата и не подлежи на оспорване по аргумент от чл. 21, ал. 5 АПК. Правилно първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,