Определение № 5548 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба на Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р., чрез процесуалния им представител адв. С. А., в качеството им на ответници по касационното производство, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 458/09.07.2024 г. в частта за разноските, като в полза на молителите бъдат присъдени пълния размер на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 2 880 лв., както и да бъде отменено процесното решение в частта за разноските, с която в тяхна тежест са възложени сторените от касаторите С. П. Ж. и Е. Д. Ж. разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2 367,50 лв. Молителите поддържат, че неправилно е било извършено разпределението между страните по делото на тежестта за разноските в касационното производство с оглед на уважаването на иска им по чл. 109 ЗС, така както е предявен с исковата молба. Посочват, че ищците не поискали от съда възлагането на действия засягащи правата на трети неучаствали в спора лица, които да бъдат извършени от ответниците, с оглед на което не следвало в тяхна тежест да бъдат присъждани разноски, сторени от ответната страна, и съответно присъдените в тяхна полза разноски да бъдат намалени. Ответниците по молбата С. П. Ж. и Е. Д. Ж. са депозирали писмени отговори по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, в които се застъпва становище за недопустимост на подадената молба по чл. 248 ГПК като просрочена. Считат още, че молителите на са направили в срок възражение за прекомерност сторените от тях разноски, поради което било недопустимо намаляването им по реда на чл. 248 ГПК. При условията на евентуалност изразяват становище за нейната неоснователност, доколкото считат, че съдът правилно е разпределил тежестта на възложените разноски. Претендират присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: С решение № 458/09.07.2024 г. по настоящото дело ВКС е оставил в сила въззивно решение № 1320, постановено на 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 1334/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която С. П. Ж. и Е. Д. Ж., са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, да предприемат извършването на необходимите действия за възстановяване на съществуващото положение в 3-месечен срок от влизане на решението в сила. Обжалваното решение е отменено в частта, с която С. П. Ж. и Е. Д. Ж. са осъдени да осигурят достъп на канализацията, свързваща сграда с идентификатор ****, с ревизионната шахта, съществуваща и попадаща в поземлен имот с идентификатор *** (УПИ *-* в кв. 42 по плана на [населено място]), като вместо него е постановено ново, с което С. П. Ж. и Е. Д. Ж. са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, да предприемат извършването на необходимите действия за възстановяване на съществуващото положение по предявените искове на Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р. като собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], като премахнат заустването, прекъсващо преминаващото трасе на съществуващата канализационна мрежа в кв. 42 по плана на населеното място, като свържат преминаващата в собствения им имот с идентификатор *** (УПИ *-* в кв. 42 по плана на [населено място]) канализация, обслужваща описаната по-горе сграда. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите трябва да заплатят на ищците половината от разноските за касационното производство, възлизащи на сумата 1 440 лв. /за адвокатско възнаграждение/, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р. следва да заплатят на ответниците по иска половината от разноските за касационното и въззивното производство, възлизащи на сумата 2 367,50 лв. Молбата е допустима. Същата е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК – решението на ВКС е постановено на 09.07.2024 г., а молбата по чл. 248 ГПК е постъпила в деловодството на съда на 09.08.2024 г. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения: Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност, същата не е отговорност за вреди. По правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението. При частично уважаване на иска отговорността за разноски се разпределя пропорционално на уважената и отхвърлената част - правила приложими при разглеждането на спора по същество. Когато се проверява правилността на решение и съдът достигне до извод, че то е частично неправилно и касационната жалба е частично основателна размерът на присъдените разноски следва да бъде съобразен с този изход на спора. С оглед изложеното и предвид частичната основателност на подадената по настоящото производство касационна жалба, не могат да бъдат възприети доводите на молителите, че доколкото с исковата молба не са поискали от съда възлагането на действия засягащи правата на трети неучаствали в спора лица, не следвало в тяхна тежест да бъдат присъждани сторените от касаторите разноски за адвокатско възнаграждение, съответно размерът на присъдените в тяхна полза разноски да бъде намаляван. Като неоснователна, молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. В настоящото производство, като такова по чл. 248 ГПК, не трябва да бъдат присъждани разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение