Определение № 2595 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. В. срещу определение № 677 от 16.12.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 536 от 2025 г. на Апелативен съд- Велико Търново, втори граждански и търговски състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 12012 от 24.10.2025 г. на В. Т. В. срещу протоколно определение от 17.10.2025 г. по в.гр.д.№ 666 от 2025 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение. С това определение са оставени без уважение исканията на В. В. за допускане на изменение на основанието на предявените искове, за събиране на доказателства и е даден ход на устните състезания. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. В писмен отговор от 12.03.2026 г. пълномощникът на ответника по частната жалба Производителна кооперация „Надежда- Кацелово“ оспорва жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК. По същество, частната жалба е неоснователна, поради следното: Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат само два вида определения на съдилищата: тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Определенията за отказ да се допуснат и съберат доказателства и за даване ход на устните състезания пред съответната съдебна инстанция не са измежду тях: с тях нито се прегражда по-нататъшното развитие и разглеждане на делото по предявения иск, нито ГПК предвижда изрично възможност за обжалване на тези определения. Доколкото евентуално неправилният отказ на съда да допусне и събере допустими и относими към спора доказателства представлява процесуално нарушение, правилността на това определение се проверява не самостоятелно, а при проверката за правилност на постановеното по делото решение, извършена от горестоящия съд по повод на обжалването на това решение. Не е такова определение и определението, с което съдът отказва да допусне изменение на основанието на иска. Извън хипотезата на т.7б от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС /когато е отхвърлено искане за увеличение на цената на иск, който не е предявен като частичен/ определението за отказ да се допусне изменение на иска не е преграждащо развитието на делото, тъй като за ищеца стои възможност да предяви нов иск: в настоящия случая иск със същия петитум, но на новото твърдяно от ищеца основание. Не е предвидена в закона /в чл.214 ГПК или в друга разпоредба от него/ и изрична възможност за обжалване на това определение. Правилността му също може да бъде проверена при проверката на правилността на постановеното по делото решение, извършена от горестоящия съд по повод на обжалването на това решение. Поради гореизложеното правилно е и като такова следва да бъде потвърдено обжалваното определение от 16.12.2025 г., в което съставът на АС- Велико Търново е приел, че частната жалба срещу определението на Русенския окръжен съд от 17.12.2025 г. е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение