Решение № 1867 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5404/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба от Р. Е. Р. с [ЕГН] и с настоящ адрес в гр. Разград, [жк], [адрес], срещу Решение № 635 от 15.04.2025 г., постановено по адм. дело № 29 по описа на Административния съд – Търговище за 2025 г. в частта, в която не е уважен предявеният от Р. против Национален осигурителен институт иск за неимуществена обезвреда с цена 1 000, 00 лв. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Национален осигурителен институт (НОИ) е осъден да заплати на Р. Е. Р. сума в размер на 150, 54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху сумата от 18 074, 19 лв. за периода от 22.11.2024 г. до 13.12.2024 г., причинени му от отменен, като незаконосъобразен, административен акт – Разпореждане № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение (ТП) на НОИ – Търговище и е отхвърлена, като неоснователна, исковата претенция за разликата от 150, 54 лв. до предявения размер от 342, 15 лв. (неизплатена част от парично обезщетение за безработица за 2023 г. и 2024 г.), считано от 22.12.2024 г. до 10.01.2024 г., както и претендираната законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата на обезщетението. Със същото решение са отхвърлени исковете на Р. против НОИ за заплащане на 291, 00 лв. главница, представляваща неизплатено парично обезщетение за безработица, дължимо за периода от 23.09.2023 г. до 16.06.2024 г., ведно с 5, 51 лв. законна лихва върху тази главница за периода от 22.11.2024 г. до 10.01.2025 г.; 145, 50 лв. главница, представляваща неизплатено парично обезщетение за безработица, дължимо за периода от 17.09.2024 г. до 14.10.2024 г., ведно с 2,75 лв. законна лихва върху тази главница за периода от 22.11.2024 г. до 10.01.2025 г., причинени му от издаването на незаконосъобразен административен акт – Разпореждане № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите на обезщетенията. Отхвърлен е и предявения от Р. против НОИ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000, 00 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Наред с това ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 44, 00 лв. разноски по делото. По съображения за постановяването на решението в обжалваната част при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касационният жалбоподател иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане на иска за неимуществени вреди, евентуално постановяването на друго, по съществото на спора, с което този иск бъде уважен, така както е предявен. Претендира разноски за две инстанции. Представя доказателства за сторените такива в настоящото производство. Ответникът – Национален осигурителен институт (НОИ) с адрес в София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, оспорва касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която, съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административния съд – Търговище е образувано по искова молба, вх. № 87/13.01.2025 г., от Р. Е. Р., предявена против НОИ, за осъждането на ответния административен орган да му заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от отменен по съдебен ред незаконосъобразен индивидуален административен акт – Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище (л. 27 от първоинстанционното дело). Съдът е установил от фактическа страна, че с Решение № 1860/22.11.2024 г. по адм. дело № 504/2024 г. по описа на Административния съд – Търговище, е отменено изцяло като незаконосъобразно, Решение № 2153-25-303/19.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище (л. 24-26, пак там) и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица. С последното на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на сумата от 29, 10 лв. дневно, считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. С решението за отмяна Административният съд – Търговище е постановил връщане на административната преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище за ново произнасяне по Заявление на Р., вх. № 251-00-1217 от 26.09.2023 г. (л. 37, пак там) в законния срок от получаване на преписката, при съобразяване с дадените в мотивите на този съдебен акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е установил, че Решение № 1860 от 22.11.2024 г. е изпълнено в 14-дневния срок по чл. 5, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, приета с Постановление на Министерския съвет № 32 от 11.02.2002 г., обн. в ДВ, бр. 19 от 19.02.2002 г., в сила от 01.01.2002 г. С Разпореждане № 251-00-1217-9/02.12.2024 г. (л. 31, пак там), ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище е отпуснал на Р. парично обезщетение за безработица, считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. в размер на сумата от 85, 71 лв. дневно. С Разпореждане № 251-00-1217-10/02.12.2024 г. (л. 32, пак там), ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище е изменил свое Разпореждане № 251-00-1217-9/02.12.2024 г. в частта относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица, като е постановил изплащане на такова в размер на 107, 14 лв. дневно, считано от 01.01.2024 г. Съгласно Справка за изплатени обезщетения за безработица (л. 58-59, пак там), на 14.06.2024 г. на ищеца е преведена сума в размер на 4 976, 10 лв., представляваща отпуснато парично обезщетение за безработица от по 29, 10 лв. дневно за 9 периода в рамките на 2023 г. и 2024 г. На 14.10.2024 г. на Р. е платена сума от 407, 40 лв., представляваща отпуснато парично обезщетение за безработица за период от 14 дни – от 01.09.2024 г. до 22.09.2024 г. На 13.12.2024 г. на Р. е платена сума в размер на 18 074, 19 лв., представляваща отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните правни изводи: Приел е допустимост на всички предявени искове. Отхвърлил е исковете с цена 291, 00 лв. и цена 145, 50 лв., както и акцесорните претенции за лихви върху посочените главници. Преценил е, че твърдяното от ищеца, че не му е изплатено част от дължимото му се парично обезщетение за безработица, не се доказва от събраните по делото доказателства. Съдът е уважил частично третия и четвъртия иск за имуществена обезвредя. Преценил е, че ищецът е установил наличието на всички изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната отговорност на НОИ за вреди. Приел е, че с незаконосъобразното Разпореждане на ищеца е определен по-малък размер на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), заради което той е претърпял имуществена вреда под формата на нереализирано сигурно увеличение на имуществото (пропусната полза), приравнена на законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за забавеното плащане на новоопределения след постановяването на Решение № 1860/22.11.2024 г. по адм. дело № 504/2024 г. на Административния съд – Търговище размер на паричното обезщетение за безработица. Счел е, че относимият исков период за двете искови претенции е от 22.11.2024 г. (датата на влизане в сила на Решение № 1860/22.11.2024 г. по адм. дело № 504/2024 г. на Административния съд – Търговище) до 13.12.2024 г. (датата на доплащането на ищеца от НОИ на обезщетението за безработица). Съобразил е приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело № 3/2004 г. Изчислил е законната лихва върху сумата от 18 074, 19 лв., ползвайки лихвения калкулатор, достъпен на Интернет страницата на Национална агенция за приходите (НАП). Отхвърлил е третия и четвъртия иск над уважения размер до пълния предявен такъв и за периода след датата на изплащане на допълнителната сума за паричното обезщетение за безработица до датата на завеждане на иска. Отхвърлил е също акцесорните по двата иска претенции за заплащане на законната лихва върху сумите на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане. Мотивирал се е, че липсва правно основание за присъждане на законна лихва върху сума, формирана от изтекла за съответен период законна лихва върху главницата. Счел е, че тези претенции са свързани с анатоцизъм, за който е подчертал, че е недопустим по аргумент от нормата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Позовал се е по този въпрос на практика на Върховния административен съд. На следващо място, решаващият състав на Административния съд – Търговище е разгледал исковата претенция за неимуществена обезвреда с цена 1 000, 00 лв. Приел е, че Р. не се е справил с доказателствената тежест да установи, че заради постановяването на Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище е имал негативни емоционални изживявания, страхувал се е да не бъде уволнен от работа заради отсъствия от работното му място в гр. Разград поради пътувания до гр. Търговище, бил е възпрепятстван да излезе извън границите на страната, за да реализира по-високо заплащане по трудово правоотношение и че е трябвало да се довери на нов адвокат заради оспорването по съдебен ред на Решение № 2153-25-303/19.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище. Формирал е решаващия извод за неоснователност на иска за неимуществени вреди, поради което го е отхвърлил. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните е разгледан и решен след изясняване на фактическата обстановка по казуса и при спазване на съдопроизводствените правила. Административният съд е формирал обоснован извод, че претенцията за неимуществена обезвреда, предявена от Р. е недоказана и неоснователна. При иск за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна дейност, претендиращият обезщетението трябва да установи при пълно и главно доказване всички елементи, включени във фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които в конкретния случай са - отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, вреда и причинна връзка между нея и отменения акт. При съобразяване на доказателствата по делото, верен е изводът на съда, че по делото се установява само първата материалноправна предпоставка за ангажиране на отговорността на НОИ за вреди по ЗОДОВ – отменено по съдебен ред Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Не се доказват обаче действително претърпени вреди от неимуществен характер в пряка връзка с този акт. В конкретния случай, не може да се уважи възражението в касационната жалба, че „твърдените негативни емоции се преживяват, без дори да е необходимо доказването им и позовавайки се дори само на житейската логика и опит“. В исковото производство по ЗОДОВ, по силата на чл. 154 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава изгодните за себе си искания и възражения, съответно да понесе неблагоприятните последици от недоказването им. За уважаването на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е достатъчно настъпването на вредите да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се докажат с допустимите за това доказателствени средства - показания на свидетели, експертизи и др. Съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По силата на тази разпоредба законодателят е предоставил на съда правомощието да прецени въз основа на събраните по делото доказателства, дали ищецът е претърпял неимуществени вреди, респективно дължи ли му се обезщетение за тях, както и да определи размера на обезщетението. В конкретния случай, обоснован е изводът на административния съд, че на ищеца не се дължи обезщетение за неимуществени вреди. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се прецени, че ищецът във връзка с незаконосъобразното разпореждане е преживял негативни емоции, които са надвишили минималния праг на такива, присъщи при получаване на неблагоприятен административен акт, засягащ неблагоприятно права и/или интереси на лицето, за което се отнася. Да се приеме обратното - че на обезщетяване подлежи и този минимален праг на негативни преживявания, би означавало, административната дейност да се извършва под страх от имуществена отговорност за вреди при издаване на неблагоприятни за лицата административни актове, което е недопустимо. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушаване на правото му на защита в исковото производство. Първоинстанционният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, във вр. с чл. 154, ал. 1 от с.з., съдействайки на страните и давайки им указания по разпределението на доказателствената тежест. С Определение № 413 от 11.03.2025 г. по първоинстанционното дело е указал на ищеца, че, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, на които основава претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда, в т.ч. че е налице причинно-следствена връзка между Разпореждане № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище и твърдените вреди. В съдебното заседание, проведено на 26.03.2025 г., след докладването на исковата молба, е дал възможност на страните да докажат твърденията си, като отправят доказателствени искания и изразят становища по исковата молба и проекта на доклад. Представляващата ищеца адв. Великова не е направила доказателствени искания. След като ищецът не е положил усилия да докаже с допустимите доказателствени средства интензитета на твърдените като претърпени в личния и в служебния му бит вреди, правилно съдът е отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди като недоказан. С касационната жалба за първи път се твърди, че, заради постановеното Разпореждане, ищецът е имал притеснения, свързани с финансова несигурност, както и че се е чувствал омерзен, че „собствената му Държава го унижава след тежка работа извън границите й, след като същата не осигурява работа, респективно – достатъчна доходност при трудови правоотношения“. Подобни твърдения не са въведени като предмет на делото с исковата молба. Поради тази причина не са обсъдени от състава на Административния съд – Търговище и съдът не е формирал мотиви по тях. Касационната инстанция не е съд по фактите, а по правото, поради което не следва да обсъжда нови фактически твърдения, които се навеждат за първи път в касационното производство. По тези съображения, като е отхвърлил иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000, 00 лв., административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на НОИ разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на евровата равностойност на 130, 00 лв. или 66, 47 евро, определено съобразно нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия