Определение № 1380 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 АПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Х. И. срещу Протоколно определение от 17.01.2024 г. по адм. дело № 3594/2023 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на V отделение, с което е прекратено производството по касационната му жалба против Решение № 729/08.02.2023 г. по адм. дело № 5743/2022 г. на Административен съд – София-град в частта, с която се иска да бъде отменено решение на Научния съвет на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките по протокол № 48/02.09.2022 г., с което В. Н. е зачислена за редовен докторант.

Иска се отмяната на съдебния акт, вкл. и в „частта му“ с отказа за разглеждане на връщането на процедурата по конкурса до етапа й преди конкурсния писмен приемен и устен изпит.

Ответникът – НС на НАИМ – БАН, представляван от адв. К. Коцопулос, е на становище за частична недопустимост на жалбата, а в останалата й част – за нейната неоснователност.

1. Частната жалба в частта, с която се иска отмяна на определението за оставяне без разглеждане на искането за връщане на конкурсната процедура до етапа й преди провеждането на изпитите, е недопустима на основание чл. 215, т. 2 вр. чл. 236 АПК.

Противно на убеждението на жалбоподателя, съдебният акт не съдържа произнасяне на тричленния състав по допустимостта на касационното производство относно искането за връщане на конкурсната процедура до определен етап от развитието й. Определение с такъв предмет „не съществува“ по терминологията на чл. 215, т. 2 АПК. Затова лишен от предмет остава и инстанционният контрол, осъществяван в настоящото производство, което обуславя оставянето без разглеждане на частната жалба и прекратяването на образуваното по нея производство в тази му част.

2. Частната жалба в останалата й част, съответстваща на действително извършената и намерила израз в протоколното определение проверка за допустимост на касационната жалба, е допустима, но неоснователна.

а. Верен е фактическият извод на тричленния състав, че АССГ не се е произнесъл по искане за отмяна на решението на научния съвет за зачисляване на Н. като редовен докторант нито в мотивите към съдебното решение, нито с диспозитива му. Въз основа на него правилно от правна страна е заключението за недопустимост на касационната жалба на И. в тази й част в хипотезата по чл. 215, т. 2 АПК, тъй като липсва съдебен акт, разрешаващ поставения от касатора въпрос. Причината да се отрече основателността на частната жалба в тази й част по същество е идентична с предпоставката за нейната недопустимост в частта, с която се атакува несъществуваща част от съдебния акт на ВАС.

б. Отсъствието и на мотиви в съдебното решение на първостепенния съд относно дължимостта от произнасяне по законосъобразността на решението на научния съвет за зачисляване на трето лице като редовен докторант изключва допускането на очевидна фактическа грешка в решението. В случай че И. е заявил оспорване, по което административният съд не се е произнесъл, пътят за защита е чрез искане за постановяване на допълнително решение, предявено своевременно – чл. 176, ал. 1 АПК. Евентуална непълнота на съдебното решение не е преодолима чрез обжалването му. На касационно оспорване подлежи „съществуващо“ първоинстанционно съдебно решение – чл. 208 АПК, спрямо което може обективно да се упражни касационна проверка с предмета по чл. 218 от кодекса.

При правилността на обжалваното определение, то следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия