Определение № 4787 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с направено искане за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски и държавна такса, на основание чл.248, ал.1 ГПК. Ответникът по молбата не е представил писмен отговор. Касационното производство е образувано по касационна жалба на М. И. Е., действащ лично и със съгласието на своя законен представител И. Е. А., като с постановеното по делото решение на ВКС, въззивното решение е оставено в сила. Касационна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не е постъпила и не е била предмет на касационното производство, като доколкото касационната жалба на М. Е. не е уважена, а същия е освободен от внасянето на държавна такса, такава не следва да се поставя в тежест на ответника по касационната жалба. По изложените съображения, решението в частта, с която е присъдено тази държавна такса следва да се измени. По отношение на искането за изменение на решението в частта за присъдените в полза на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД съдебни разноски, изразяващи се в присъдено адвокатско възнаграждение, състава на ВКС счита същото за неоснователно. Съдът е изложил мотиви защо приема, че с оглед обема на осъществената защита, липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъди посочената сума в решението. Изложените в молбата твърдения и основания не водят до различен извод, поради което молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, състав на ВКС