Определение № 11728 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10798/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „АПС-2008“ ООД против определение № 12398 от 09.04.2025 г., постановено по адм. д. № 12538/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и спиране на производството до приключване на адм. д. № 4781/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Ответникът – Г. С. Г., в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град прекратява производството по делото, образувано по жалба на „АПС-2008“ ООД против заповед № САГ24-РА50-46/26.04.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за работен устройствен план (РУП) за УПИ VІІІ-80 „за ОО и ЖС“ (ПИ с идентификатор 68134.303.340), кв. 165б, м. „Градска част – Зона Б-18, район „Възраждане“ - СО), съгласно приложения проект, без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица. С определението дружеството е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят не се легитимира като заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1-5 ЗУТ, поради което прави извод за недопустимост на жалбата. Съдът приема, че поради прекратяване на делото не дължи произнасяне по направеното с молбата от 08.04.2025 г. искане за спиране на производството по делото. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е съсобственик УПИ VІІ-77 – „за ОО и Жс“, кв.165б, м. „Градска част Зона Б-18“, район „Възраждане“, гр. София, който е съседен на имота, предмет на плана. Установено е, че имотът на жалбоподателя не попада в предметния обхват на обжалваната заповед, включващ само УПИ VІІІ-80 „за ОО и Жс“, за който е и изработения РУП. Установено е, че свързаното застрояване между УПИ VІІІ-80 „за ОО и Жс“ и УПИ VІІ-77 „за ОО и Жс“ е предвидено с действащия ПУП, одобрен със заповед № РА50-557/30.07.2019 г. на главния архитект на Столична община. С оспорения РУП не се допускат намалени разстояния към имота на жалбоподателя. С одобрения РУП не се променя предназначението на имота – предмет на плана, както и с предвижданията на плана не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. При тези фактически установявания по делото изводът на първоинстанционният съд, че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал.1, вр. ал. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Доводите в частната жалба, че не са събрани доказателства в хода на съдебното производство за наличие на намалени разстояния във връзка с предвидените подземни гаражи са неоснователни. Съгласно чл. 71, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, подземното строителство може да се разполага до границите на урегулирания имот при спазване на изискванията за минимално озеленяване, без да се счита за свързано застрояване. Следователно предвижданията на закона са относими към надземното, а не подземно строителство. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,тъй като първоинстанционният съд не обсъжда законосъобразността на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът не дължи произнасяне по законосъобразността на акта, когато установи недопустимост на жалбата. Законосъобразен е и изводът на съда, че не дължи произнасяне по направеното от жалбоподателя искане за спиране на съдебното производство. След като жалбата е недопустима производството по делото подлежи на прекратяване, а искането за спиране на производството по делото може да се прави при допустима жалба и при наличие на законовите предпоставки за това. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,