Определение № 4811 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3782/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 270910/23.08.2024 г. по регистъра на СРС, подадена от Е. И. Б., чрез адв. С. К., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 8463/10.05.2024 г. по гр. д. №62082/2022 г. по описа на СРС, 173 ти състав. С последното е осъдена молителката да освободи и да предаде, на основание чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249, чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 3 СК от 1985г. (отм.), на Ж. М. Ш.-Б. държането върху 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент в [населено място], [улица], ет. .., ап. ... В молбата за отмяна се твърди, че в следствие на нарушение на чл.47 ГПК молителят е бил лишен от възможност да участва по делото и не е бил надлежно представляван в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила било залепено уведомление на постоянния й и настоящ адрес, без същият да е посетен три пъти в рамките на месец, от които един път в почивен ден, и без да е удостоверено от управителя на ЕС или конкретно идентифицирано лице дали живее на адреса. Отделно нямало данни къде е залепено уведомлението, а такова не било налично нито на входната врата, нито в пощенската кутия, нито на видно място около тях. За атакуваното решение молителката узнала на 08.08.2024г., когато й била връчена призовка за доброволно изпълнение по образуваното за събиране на дължими в полза бюджета на СРС суми по делото. Ответникът Ж. М. Ш.-Б. е подала чрез адв. Р И., отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК допустимостта на молбата за отмяна намира следното: Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок (на 23.08.2024 г.), с оглед наведените твърдения и представените доказателства, че молителят е узнал за влязлото в сила решение на 08.08.2024 г., и е внесена дължимата държавна такса за производството. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито заседание за произнасяне по основателността й. В молбата за отмяна е инкорпорирано искане по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска. С платежно нареждане от 23.10.2024 г. молителят е внесъл по сметката за обезпечения на ВКС сумата 5000 лева, определено от съда с разпореждане от 14.10.2024г. обезпечение на основание чл. 282, ал. 3 ГПК вр. с чл. 309, ал. 1 ГПК, поради което искането за спиране следва да се уважи. Така мотивиран, съдът