Определение № 74 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4118/2021 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№69169/30.11.2021г. от Г. Т. Г., чрез адв.Т., за допълване на постановеното по делото определение №60770/29.11.2021г., чрез произнасяне и присъждане на направените от молителя разноски за процесуално представителство, определени по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, на основание чл.248 от ГПК. Ответникът по молбата, с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че по делото липсват доказателства за договаряне за оказване на безплатна правна помощ и искането е несвоевременно направено. По същество моли същото да бъде оставено без уважение. В условие на евентуалност, ако съдът го приеме за основателно, моли възнаграждението да бъде определено в минимален размер. Молбата е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. С подадения от Г. Г. отговор на касационната жалба, т.е. своевременно, молителят е поискал присъждане на направените от него разноски за процесуално представителство по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съдът не се е произнесъл по заявената претенция за присъждане разноските с постановеното по делото определение №60770/29.11.2021г., с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от И. С. И. касационна жалба. Настоящият състав намира, че изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на чл.38 от ЗА. С оглед на горното, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК касаторът И. С. И. дължи и следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. В. Т., адвокат от САК разноските за процесуално представителство пред касационната инстанция, определени по реда на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 564,25лв. Налице са предвидените в чл.250 от ГПК предпоставки за допълване на постановеното по реда на чл.288 от ГПК определение, поради което искането в този смисъл следва да бъде уважено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение