Определение № 1886 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от „КОНТИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 040967273 гр. София, чрез пълномощника адвокат С. Симеонов, против решение № 25424/25.07.2025 г. постановено по адм. дело № 7899/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № КОС-01-2996-П/2024 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е обсъдил всички изложени твърдения за формална и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, не е съобразил заключението на приетата експертиза, поради което е достигнал до неверни правни изводи. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение № КОС-01-2996-П/2024 г. на директора на РИОСВ-Стара Загора. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за изясняване на спорни обстоятелства. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на РИОСВ Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на контрол пред Административен съд София град е решение № КОС-01-2996-П/2024 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора, с което се прекратява процедурата по глава VI от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за инвестиционно предложение „Изграждане на инсталация за феро- и ферихлорид“ в поземлен имот с идентификатор № 87374.515.60 гр. Ямбол с възложител “КОНТИНВЕСТ“ ООД гр.София. С обжалваното решение № 25424/25.07.2025 г. постановено по адм. дело № 7899/2024 г. по описа на Административен съд София-град, жалбата на дружеството срещу този административен акт е отхвърлена. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство пред РИОСВ – Стара Загора е образувано по уведомление вх. № КОС-01-2996/05.05.2023г. от „КОНТИНВЕСТ“ ООД за инвестиционно предложение „Изграждане на инсталация за феро- и ферихлорид“ в поземлен имот с идентификатор № 87374.515.60 по кадастралната карта на гр. Ямбол. С писма изх. № КОС-01-2996/1/2//12.05.2023г. на РИОСВ – Стара Загора е изискано становище от Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР) и Община Ямбол. С вх. № КОС-01-2996/8/26.07.2023г. от БД ИБР е представено положително становище, съгласно което инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние на водите, заложени в ПУРБ и ПУРН на ИБР (2016-2021), Закона за водите и подзаконовите нормативни актове. Въз основа на представената с уведомлението информация и документация и полученото становище на БД ИБР с писмо изх. № КОС-01-2996/9/15.08.2023г. на РИОСВ-Стара Загора възложителят е уведомен, че инвестиционното предложение попада в обхвата на Приложение № 2, към чл 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от същия закон подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. С писмо с вх. № КОС-01-2996/11/30.08.2023 г. от КОНТИНВЕСТ“ ООД е внесено искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, ведно с необходимата информация, публикувано на основание чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. С писмо изх. № КОС-01-2996/12/12.09.2023 г., на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 б. „б“ от Наредбата за ОВОС е изискано становище от РЗИ-Ямбол и допълнителна информация за инвестиционното предложение, представена с вх. № КОС-01-2996/16/04.10.2023 г. Въз основа на така постъпилата информация и представени становища от РД ПБЗН -Ямбол, Областен управител на Област Ямбол, Министерство на отбраната и от Общинска администрация на гр. Ямбол директорът на РЗИ – Ямбол дава заключение за недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащото законодателство, в случая ОУП на гр. Ямбол. Направено е предложение за прекратяване на процедурата по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, алтернативно за извършване на оценка за въздействие върху околната среда. В писмо рег.№ ЕО-Я-2151/ 09.11.2023г на заместник кмета на Община Ямбол са описани предвижданията на ОУП и ПУП за имотите, в които ще се реализира инвестиционното предложение. Посочено е, че с оглед на тях и обстоятелството, че най-близките жилищни сгради в гр. Ямбол се намират само на 1200м, следва да бъдат изпълнени всички законови процедури, включително извършване на ОВОС, както и нова оценка на риска за възможни последици при аварии. При тези данни е постановено процесното решение № КОС-01-2996-П/2024 г. на директора на РИОСВ- Стара Загора за прекратяване процедурата по глава VI от ЗООС за инвестиционното предложение на касатора на основание чл.2а, ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. Изложени са мотиви, че РЗИ-Ямбол с писмо изх.№ 10-44-2/ 25.10.2023г и Общинска администрация Ямбол с писмо рег.№ ЕО-Я-2151/ 09.11.2023г дават становище за недопустимост на инвестиционното предложение. По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебна химико-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира в частта за документално предвидени в инвестиционното предложение мерки за безопасност, намаляване и предотвратяване на риска от аварии и замърсяване, без извода на вещото лице, че разстоянието от площадката за изграждане на инсталацията до най-близките жилищни сгради на гр. Ямбол е 6,5 километра. За да отхвърли жалбата на “КОНТИНВЕСТ“ ООД гр.София срещу това решение, първоинстанционният съд приема, че директорът на РИОСВ Стара Загора, при условията на обвързана компетентност, е бил задължен да прекрати процедурата съобразно изложеното в Становище с рег. № ЕО-Я-2151/09.11.2023 г на Общинска администрация Ямбол за недопустимост на инвестиционното предложение с оглед правилата и нормативите за устройството на територията. В утвърдената практика на Върховния административен съд по дела с подобен предмет се приема, че в условията на прекратена процедурата по Глава Шеста от ЗООС за инвестиционно предложение, административният орган не се произнася с акт по същество, поради което и производството пред съда е по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Различни са хипотезите по чл. 93, ал. 6 вр. с ал. 10 и чл. 99, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда, при които производството пред съда се развива по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Фактът, че Административен съд – София град се е произнесъл с решение, а не с определение, не е пречка решението при условията на конвертиране да бъде разгледано като акт по чл. 200 от АПК. Подложеният на касационна проверка първоинстанционен съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен. От анализа на разпоредбата на чл. 82, ал. 6 ЗООС следва извод, че законодателят е предоставил правна възможност на компетентния административен орган въз основа на конкретна преценка на започналите процедури по ОВОС или екологична оценка да разпореди тяхното прекратяване на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл. 101, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда). Неоснователно е оплакването на касатора, че с процесния административен акт е прекратена процедура, която не е започнала. Етапите на ОВОС са регламентирани в чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. В случая процедурата е стартирана с подаване на инвестиционното предложение, въз основа на което са уведомени са компетентните органи и засегнатото население – т.1. Съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС, компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Следователно дори на етап, преди постановено решение за необходимост или не от извършване на ОВОС, процедурата може да бъда прекратена на визираното в оспорения административен акт правно основание. Нормативната уредба задължава директора на РИОСВ при наличие на становище за недопустимост от специализиран компетентен орган, каквито са РЗИ и кметът на общината, да прекрати провежданата процедура по ОВОС. Но обстоятелството, че директорът на РИОСВ действа в условията на обвързана компетентност, не лишава възложителя от възможност да докаже неправилността на становищата на компетентните специализирани органи. Необосновано с оглед събраните доказателства решаващият съдебен състав е приел за правилна преценката на административния орган, че инвестиционното предложение на дружеството - касатор е недопустимо, тъй като не съответства на ОУП. Този извод е базиран само на становищата Общинска администрация Ямбол с писмо рег.№ ЕО-Я-2151/ 09.11.2023г и на РЗИ-Ямбол с писмо изх.№ 10-44-2/ 25.10.2023г, което не е представено в цялост по преписката (на л.94-95 от първоинстанционното дело е приложено незаверено копие с липсваща страница). В становището на общинската администрация е посочено, че съгласно действащия ОУП на гр. Ямбол за територията, на която се предвижда реализиране на инвестиционното предложение, е отредена устройствена зона "предимно производствена зона" (Пп), в която по силата на императивната норма на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не се допускат производства с вредни отделяния, като предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти. Преди приемане на ОУП за имотите на площадката със заповед № I-А-515 от 26.06.2026г на Кмета на Община Ямбол е одобрен ПУП-план за регулация и застрояване, съгласно който е отредена устройствена зона „чисто производствена“ (Пч), за която няма нормативна забрана за допускане на производства с вредни отделяния. Според отразеното в писмото предназначението на имотите е единствено за производство на неорганични соли. Дадено е становище за извършване на ОВОС. В инвестиционното предложение е описано, че при правилно водене на технологичния процес, т.е. при контролиране на потоците, планираното производство на ферохлорид и ферихлорид е безотпадно – без твърди или течни отпадъци и без газови емисии. Видно от заключението на съдебната експертиза, ферохлоридът и ферихлоридът са неорганични соли на желязото и хлороводородната киселина, а на площадката са предприети мерки за предотвратяване изпускането на опасни химични вещества и смеси в почвите, водите и въздуха. Така изложените факти не са изследвани в цялост от решаващия съд през призмата на възприетите от административния орган основания за прекратяване на производството по ОВОС. Не е извършено съпоставяне на инвестиционното предложение с предвидената в ОУП за имотите на реализацията му устройствена зона с оглед вида на заявеното производство на неорганичните соли ферохлорид и ферихлорид от една страна и с нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони от друга страна. Не са изследвани в пълнота приетите от специализираните органи аспекти на здравен риск за населението. Пропуските представляват съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на необоснован съдебен акт, при неизяснена действителна фактическа обстановка, особено при поддържаното от касатора твърдение, че инвестиционното му предложение съответства на ОУП и ПУП на имотите (към момента ползвани също за химическо производство на неорганични соли). В случая изрично изявление за недопустимост не е направено от общинския орган, въпреки че досежно съответствието с ОУП директорът на РЗИ-Ямбол, респективно директорът на РИОСВ-Стара Загора, да се позовава именно на него. Предвид липсващата част от писмото на директора на РЗИ-Ямбол, за постъпилата информация от Областна администрация-Ямбол и Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ямбол е неясно дали и по какви причини органът всъщност приема недопустимост на инвестиционното предложение. Постановяването на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и законовата забрана за нови фактически установявания в касационното производство, съгласно чл. 220 АПК, препятства извършването на преценка за материалната законосъобразност на обжалваното решение. Поради тези съображения обжалваният съдебен акт на Административен съд – София следва да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото е необходимо да се изиска попълване на административната преписка с представяне на писмо изх.№ 10-44-2/ 25.10.2023г на директора на РЗИ-Ямбол в цялост, да се съберат доказателства чрез назначаване на съответна съдебна експертиза за относно съответствието на инвестиционното му предложение с действащия ОУП на гр. Ямбол и за наличие на риск за здравето на хората в аспектите, посочени в становищата на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ямбол и Областен управител на Област Ямбол. След извършване на тези процесуални действия съдът следва въз основа на цялостна преценка на всички събрани доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК в производство по реда на чл.197 и сл. от АПК, в което няма пречка да се провеждат открити заседания. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, доколкото подлежат на присъждане от първоинстанционния съд в зависимост от резултата при повторното разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение