Определение № 413 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1576/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Молителят ЗД „Бул инс“ АД чрез адв. М. Г., ответник по касационната жалба, подадена от Ж. К. и М. К., е подал на 03.12.2025 г. писмена молба, в която сочи, че с определение по делото № 3337/27.11.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд. ВКС бил пропуснал да се произнесе по дължимите разноски при приключване на делото, за което било отправено искане и депозирани доказателства. Моли да се допълни определението и да се присъдят направените от него разноски пред ВКС в размер на 7 440 лв. Ответниците по така отправеното искане за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, Ж. С. К. и М. С. К. чрез техните процесуални представители адв. Д. и адв. Р. оспорват искането. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, отправят възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение в размер от 7 440 лв., с равностойност 3 804,32 евро. Считат, че следва да се намали. Изложили са съображения, че в полза на молителя следва да се определи възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото, като остане неприложена Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Считат, че следва да се присъди възнаграждение от 500 лв. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока, предвиден в чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано да отправи искането за допълване на определението лице. Видно е от данните по делото, че е постановено определение № 3337/27.11.2025 г. по настоящето дело, по реда на чл. 288 от ГПК. Настоящият съдебен състав не се е произнесъл по дължимите разноски с оглед изхода на делото пред ВКС, поради което е налице хипотезата за допълване на определението. Установява се, че след подаване на отговора на касационната жалба, с допълнителна молба, ответникът ЗД „Бул инс“ АД е подал молба с депозирани два договора за правна защита и съдействие, като с всеки договор е уговорено процесуално представителство по подадената касационна жалба на всеки от жалбоподателите, независимо от подадената от тях обща касационна жалба. Във всеки договор е посочено, че застрахователят е заплатил на представляващия го адвокат възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие срещу всеки от касационните жалбоподатели пред ВКС в размер на по 3 720 лв. Удостоверено е от адв. Г., че е получил сумите изцяло, в брой и авансово. С оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на възражението съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, се изразява в преценката дали стойността му съответства на правната и фактическа сложност на делото, т. е. на преценка подлежат доказателствените факти и доказателства, правното разрешение по спорните правни въпроси, след което съдът извършва преценка дали заплатеното възнаграждение е обосновано или е завишено. В разглеждания случай, настоящият съдебен състав съобрази, че предмет на касационната жалба е било решението на въззивния съд в частта, с която след отмяна и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд са отхвърлени исковете на Ж. К. и М. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дядо им, настъпила в пътно-транспортно произшествие, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в размер на по 30 000 лв. Подадена е обща касационна жалба от двамата ищци, срещу която защитата на ответника е била обща. Настоящият съдебен състав като взе предвид предмета на делото и предмета на касационно обжалване, включително материалния интерес при подадената касационна жалба, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение по двата сключени договора от застрахователя с неговия процесуален представител е прекомерно. С оглед действие на решение С-432/22 г. на СЕС, на основание чл. 267 от ДФЕС, следва да остане неприложена Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. При преценка на правната и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, съдът съобрази, че защитата на касационните жалбоподатели е частична, засяга само активната им материалноправна легитимация и липсва сложност на предмета на делото. Поради това заплатеното адвокатско възнаграждение като защита по отделно подадени касационни жалби от името на двамата жалбоподатели, следва да се определи в размер на общо 300 евро. По изложените съображения ВКС