Определение № 8599 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7616/2026 г.

Производството е по чл.229, ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. П. Б., подадена чрез адв. В. Стефанов срещу определение № 1333 от 03.07.2026г по входящ номер № 2294 от 02.07.2026 г. постановено по адм. дело № 405/2026 г. по описа на Административен съд Сливен. С обжалваното определение е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM 1757670 от 30.06.2026 г. на старши полицай към РУ Сливен. Частния жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че нарушението е формално и на практика представлява маловажен случай,доколкото срокът на ползване на регистрационните табели е пропуснат само с един ден,както и от действията му не са настъпили никакви вредни последици.Според частния жалбоподател, първоинстанционният съд не е извършил конкретна преценка на всички представени доказателства, не е обсъдил всички относими доводи на страните и не е изложил мотиви защо приема, че твърдените вреди не са значителни или трудно поправими. Намира, че липсата на подобен анализ в обжалването определение представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Иска определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първостепенният съд е образувано по жалба на Д. П. Б. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM 1757670 от 30.06.2026 г. на старши полицай към РУ Сливен, с която на осн. чл.171, т.1., б.„з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В жалбата е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл.166 от АПК. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните като е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящият състав. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM 1757670 от 30.06.2026 г. на старши полицай към РУ Сливен, с която е приложена ПАМ по чл.171,т.1, б. „3“, „гг“ от ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за спирането му. Частният жалбоподател не оспорва извършеното нарушение по чл.140 ал.1 предл. Първо от ЗДвП,а именно,че на 30.06.2026г е управлявал моторно превозно средство,което е регистрирано с временни регистрационни табели,на които срокът за валидност е изтекъл на 29.06.2026г,а водачът не може да представи свидетелство за регистрация на МПС. Действително предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Обстоятелството,че управляваният от жалбоподателя автомобил е собственост на притежаваното от него дружество Алпин-БГ ЕООД,както и че предвижването по пътната мрежа на страната на дата 30.06.2026г ,само ден след изтичането на срока на предоставените за автомобила регистрационни табели не обосновава наличието на предпоставките за спиране на изпълнението на процесната принудителна административна мярка.В случая жалбоподателя не е доказал, че във връзка с наложеното предварително изпълнение на ЗППАМ, за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда по смисъла вложен от законодателя. Настоящият състав съобразява константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя ще бъде накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл.166, ал.2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта.Отделно от това правилно е преценено от първоинстанционния съд,че липсват пречки друго лице да извършва ежедневната дейност на дружеството във връзка със предлаганите за продажба автомобили. Целта на прилагането на ПАМ по чл.171,т.1,б. „з“, „гг“ от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на седмо отделение