Определение № 136 от 16.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2539/2022 г.

Делото е образувано по молба вх. № 261102/1.03.2022 г. на И. С. П., чрез адвокат П. С., за отмяна на решение № 260727 от 14.05.2021 г. и решение № 261167 от 28.10.2021 г., постановени по гр. д. № 6340/2020 г. на Районен съд – Бургас, влезли в законна сила. Молителят се позовава на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, тъй като е бил лишен от възможност да участва в делото, респективно не е бил надлежно представляван и е научил за решенията едва на 31.01.2022 г., когато получил покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител. С определение № 123 от 12.07.2022 г., постановено по настоящото дело, молбата е допусната до разглеждане от ВКС в открито съдебно заседание. С молба вх. № 7249/8.09.2022 г. И. С. П. и насрещната страна С. С. К., чрез процесуалните им представители, съответно, адвокат П. С. и адвокат Х. М., са уведомили настоящия съд, че са уредили доброволно отношенията си относно допуснатия до делба с влезлите в сила решения имот и че И. П. се отказва от подадената от него молба за отмяна. Визирано е и че страните нямат претенции помежду си относно разноските по настоящото дело. С молба вх. № 7356/13.09.2022 г., на основание чл. 78, ал. 9 ГПК, И. П. е поискал връщане на половината от внесената по молбата за отмяна държавна такса – 78.81 лв. (1/2 от 157.62 лв.), предвид постигната между страните извънсъдебна спогодба. Предвид депозираната молба вх. № 7249/8.09.2022 г. е налице десезиране на съда от разглеждане на молбата за отмяна, поради което делото следва да бъде прекратено. В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява, че съгласно представеното пълномощно адвокат П. С. разполага с права по чл. 34, ал. 3 ГПК. Неоснователно е искането по чл. 78, ал. 9 ГПК. Тази разпоредба предвижда връщане на половината от внесената от ищеца държавна такса, когато делото приключи със спогодба. Практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, приема, че единствената възможност за връщане на част от таксата е при приключване на делото с постигната и одобрена от съда съдебна спогодба по чл. 234 ГПК (така: определение № 532/16.10.2009 г. по ч. т. д. № 563/2009 г., І т. о., определение № 180/15.03.2013 г. по ч. т. д. № 1276/2013 г., ІІ т. о., определение № 166/17.03.2015 г. по ч. т. д. № 705/2015 г., І т. о. и др.). В случая съдебна спогодба не е налице, а делото се прекратява поради отказ от молбата за отмяна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,