Определение № 7290 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по касационна жалба на Кмета на Община Варна срещу Решение № 1840/ 17.02.2025 г., постановено по административно дело № 3087 по описа за 2024 година на Административен съд– Варна. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, формиран по Заявление рег. № АУ113684ВН от 15.11.2024 г., подадено от А. Н. В. и М. Н. М. и двамата от град София, за заверка на молба- декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот. Върната е преписката на административния орган за ново произнасяне в 7- дневен срок от получаването й, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Община Варна е осъдена да заплати на лицата сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща извършени по делото разноски. С Молба от 6.06.2025 г., депозирана от А. Н. В. и М. Н. М., чрез адвокат В. Трайков е уведомен съда, че на 4.06.2025 г. е получено удостоверение и молба- декларация заверена от дирекция ОСИСД на Община Варна, с което е извършена административната услуга предмет на адм. дело № 4370/ 2025 г. по описа на ВАС. Моли съдебното производство да бъде прекратено, и да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представения списък. Представени са писмени доказателства в подкрепа на твърденията. Насрещната страна- Кмета на Община Варна, чрез пълномощника на 27.06.2025г. е депозирала писмен отговор, с който не се противопоставя на искането на лицата за прекратяване на делото. Счита, че тяхното искането за разноски не следва да бъде уважено. Направеното оттегляне от оспорване на мълчалив отказ на кмета на община да извърши административна услуга по подадено заявление, е допустимо извършено и следва да бъде съобразено в настоящото производство. Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд, намира, че молбата от 6.06.2025., за прекратяване на делото е подадена от надлежни страни, в предписаната от закона форма и следва да се уважи. Съгласно чл. 155, ал. 1 от АПК оспорващият може да се откаже или да оттегли оспорването при всяко положение на делото. Спазено е изискването на чл. 155, ал. 3 от АПК оттеглянето да бъде направено с писмена молба. Налице е валидно- извършено от оспорващия и по предвидения ред- с писмена молба, разпореждане с предмета на делото, водещо до десезиране на съда, поради което и на основание чл. 159, т. 8 АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати, без да се налага разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Съдът приема, че общинската администрация следва да бъде осъдена да заплати на лицата направените по делото разноски в размер на 1500 лв., съставляващи заплатено адв. възнаграждение, тъй като е станала причина за завеждане на делото. Неоснователно е възражението относно неговия размер, тъй като същият е съобразен с действително направените разходи за защита от адвокат, както и с предвидения по чл. 8, ал. 3 от Наредба от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа- минимум и кореспондира на всички обстоятелства, характеризиращи делото– поведението на администрацията, изхода на правния спор, неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, съществуващия нематериален интерес, видът и количеството на осъществената в полза на лицата правна помощ. С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 8, вр. чл. 155, ал. 1 от АПК и чл. 233, изр. последно от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение