Определение № 219 от 22.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1504/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против постановеното от Софийски градски съд, І гражданско отделение – 12 състав, определение № 19785 от 04.12.2012 год. по ч.гр.д.№ 16026 / 2012 год., с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение от 13.07.2012 год. на СРС, 54 състав, по гр.д.№ 31152 / 2012 год., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК от същата дата, за сумата от 153 402,07 евро / главница / и 99 992,26 евро / договорна лихва /, 17 973,34 евро / неустойка за забава върху договорната лихва /, такси по кредита и разноски по заповедното производство. Жалбоподателят излага съображения относно неправилността на акта на въззивна инстанция, постановен в производство по чл.419 ал.1 от ГПК, във връзка с преценката на предпоставките за настъпване предсрочната изискуемост в съответствие с договорните клаузи към посочения в заявлението момент. Ответната страна – [фирма] - оспорва частната касационна жалба, като намира необосновани основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 ГПК, респ. като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, намира същата процесуално недопустима, предвид следното: Определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.419 ал.1 вр. с чл.417 ГПК, с което същият се произнася по правилността на първоинстанционното определение за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат, нито разрешават по същество същото или друго производство от значение за заповедното, нито преграждат развитието на такова. Разпореждането за незабавно изпълнение има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане, в случай на уважаване искането за издаването й, не и към установяване съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение. В този смисъл: опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр. 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др.. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение