Определение № 5209 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2026 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 във връзка с чл.309, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Община Р. за спиране изпълнението на решение рег. №122 от 18.06.2026 г. по в.гр.д.№199 по описа за 2026 г. на Апелативен съд-Велико Търново, втори граждански и търговски състав, тъй като е подадена молба за неговата отмяна. Крайният резултат от това въззивно решение е осъждането на Община Р. да заплати на А. Д. Д. сумата 23 008, 13 евро обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 18.11.2024 г. непозволено увреждане поради неизправност на тротоарната настилка на ул. „З. С.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2024 г. до окончателното плащане. Община Р. е подала молба за отмяна на въззивното решение с вх. № 10812 от 11.09.2026 г., а с преводно нареждане от 26.10.2026 г. е внесла по сметката на ВКС за обезпечения сумата 23008,13 евро като обезпечение за главницата, за която е осъдена да заплати с въззивното решение, чието спиране се иска. Налице са следователно предпоставките на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК във връзка с чл.309, ал.1 от ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия