Решение № 445 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 479/2009 г.

Решение № 445 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 479/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. № 2336/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че процесуалният въпрос: проведено ли е необходимото за уважаване на иска по чл. 21, ал. 1 от СК, отм. главно пълно доказване на трансформацията на лично на ищеца - касатор имущество в закупения през време на брака му с първоначалната ответница Х. процесен апартамент, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, е от значение за точното прилагане на закона. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Е. Ц. я оспорва като неоснователна. Ответникът И. Х. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 290 от ГПК, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: ГС е отхвърлил предявения от касатора срещу ответниците /които са съответно законен наследник и частен правоприемник за имота на първоначалната ответница Л. Х. / иск по чл. 21, ал. 1 от СК отм. - за установяване, че посоченият по делото и в решението апартамент № 20 в гр. С., ж. к. "Г. Делчев", закупен през време на брака на отв. Хинова с ищеца, е негова лична собственост, като изцяло придобит с лично негово /предбрачно/ имущество. Приел е, че ищецът не е провел необходимото за опровергаване презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК, отм. пряко и пълно доказване на трансформацията на лични средства при придобиването на апартамента. Тези изводи на въззивния съд са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и са необосновани: Законът изисква пълно / създаващо сигурно убеждение на съда/ и пряко / с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот/доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право. В случая ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на процесния апартамент с изцяло лични средства и доказването е и главно. Бракът на ищеца с ответницата Л. Х. е сключен на 4.05.90 г. и прекратен с развод, в вл. в сила на 28.07.04 г. решение на ВКС, по гр. д. № 454/04 г. За установяване твърденията си за закупуването на процесния апартамент № 20, с площ от 56 кв. м., в ж. к. "Гоце Делчев", бл. 243 през време на брака, но с изцяло лични негови средства ищецът е представил договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд на МНО от 28.12.68 г., с който през време на първия си брак - с Д. Б., двамата закупили ап. в гр. С., на ул. "Самоков" № 40 а, от две стаи, хол и кухня, с квадратура от 75 кв. м.. След смъртта на Д. Б. с нот. акт № 104/89 г. трите деца на ищеца му дарили наследствените си части от този апартамент. С предварителен договор от 25.03.96 г. ищецът обещал апартамента за продажба на Фирма "СЮД" ООД за сумата от 42 000 щ. д. Окончателният договор за продажба е сключен с нот. акт № 100/17.04.96 г. Също на 25.03.96 г. ищецът и съпругата му Х. сключили предварителен договор с М. Р. и Ж. Ч., за да закупят собствения на последните апартамент № 73, в София, ж. к. "Овча купел" № 2 за сумата от 18 000 щ. д. Окончателният договор е изповядан с нот. акт № 160/17.04.96 г. Продавачката Р. като свидетел е посочила, че изповяданата сделка напълно съответства на уговорената с предварителния договор. С предварителен договор от 22.03.96 г. ищецът обещал да закупи апартамент № 25, в бл. № 94 в кв. Мусагенеца, гр. С. за сумата от 1 600 000 лв. Окончателният договор за покупка на апартамента е сключен с дъщерята на ищеца М. И. с нот. акт № 81/18.04.96 г. Свидетелите П. и П. също установяват, че ищецът продал голям тухлен "семеен" от първия му брак апартамент и с цената купил два по -малки - единия за дъщеря му, а другия за новото му семейство с Л. Х. С предварителен договор от 22.04.99 г. ищецът и Л. Х. обещали да продадат апартамент № 73 в ж. к. "Овча купел" на Г. Г. за левовата равностойност на 15 500 щ. д. Окончателния договор е сключен с нот. акт № 59/11.05.99 г. с продажна цена от 15 млн. 834 хил. лв. С предварителен договор от 23.04.99 г. Стефан и Й. Н. обещали да продадат на ищеца Вл. Б. процесния апартамент № 20, в кв. "Г. Делчев", гр. С. на цена от 15 000 щ. д. Окончателният договор е сключен с нот. акт № 74/11.05.99 г. Разпитана като свидетелка, продавачката Н. е посочила, че окончателният договор е сключен изцяло при уговорките в предварителния. Св. Ц. установява, че до развода си през 2004 г. страните живели в този апартамент; като тяхно семейно жилище, апартаментът е предоставен за ползване на ищеца с бракоразводното решение. С нот. акт № 87/3.12.04 г. ответницата Х дарила половината от апартамента / придобит през време на брака и презумптивно СИО - чл. 19, ал. 1 и 3 от СК и чл. 27 от СК, отм./ на ответницата Ц. Данните по -горе установяват в логична по цел и време последователност разпореждането на ищеца с негово лично - предбрачно, имущество за закупуване на процесния апартамент. Трансформацията е доказана главно, пълно и пряко - с документи, установяващи процеса на договаряне и извършването на разпоредителните с личното имущество и на придобивната за процесния имот сделки, както и с кореспондиращи им достоверни св. показания. Изводът на въззивния съд за противното противоречи на процесуалния закон и е необоснован. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска по чл. 21, ал. 1 от СК, отм. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК ВКС на РБ, трето гр. о.