Решение № 3277 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от адвокат А. Терзийски, в качеството му на пълномощник на Д. А. и Е. Б. срещу Решение № 26165 от 01.08.2025г. на Административен съд - София -град по адм. дело № 7236/2025г. С него се отхвърля жалбата им срещу Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-012 от 20.03.2025г. на директора на ДСП-Люлин. Със заповедта се нарежда, считано от 21.03.2025г. настаняване на детето Б. Е. Б., с [ЕГН], с майка: Д. Г. А. и баща: Е. П. Б. в професионално приемно семейство на С. В. Н. и П. К. Н., утвърдено приемно семейство, живущи на територията на ДСП- Димово. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, като от съдържанието й се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от лица с право на жалба, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на адвокат А. Терзийски от САК, в качеството на процесуален представител на Д. А. и Е. Б. срещу Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-012 от 20.03.2025г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Люлин, с която е настанено детето Б. Е. Б. извън семейството в приемно семейство. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Приел за установено от приложената административна преписка, че детето е в риск и е налице основание за настаняването му извън семейството. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Решението е правилно. При разглеждането на делото съдът е извел обосновани изводи на доказателствата по приложената преписка, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при наличието на фактическите и правни основания за прилагане на мярката за закрила. Соченото основание в административния акт е по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДетето, а именно "чийто родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат". Установено е от доказателствата по делото, че двамата родители не полагат необходимите грижи за отглеждане и възпитание на детето, изоставят го в жилището за неопределено време с другите деца, имат поведение, отразяващо се неблагоприятно на неговата психика, поради което е правилна констатацията на административния орган и съда, че детето е в риск и се нуждае от закрила, а именно настаняване извън семейството в приемно семейство, поради липса на родителски капацитет на родителите му. Следва да се отбележи, че настаняването в приемно семейство е временна мярка по административен ред до произнасяне на районния съд за настаняване на детето по съдебен ред. В настоящият случай не се установяват нарушения при постановяване на съдебния акт, като касационни основания за отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като се споделят напълно подробните мотиви на административния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение