Определение № 60318 от 29.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1788/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК във вр. с чл.396,ал.2,изр.последно ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ответника по молбата за обезпечение на бъдещ иск „Кеник”ООД, гр. Царево срещу определение № 18 от 07.04.2021г. по в.ч.т.д.№ 69/2021г. на Апелативен съд Бургас, с което след отмяна на определението по ч.т.д.№ 135/2021г. на ОС Бургас, с което молбата по чл.390 ГПК е била отхвърлена, е допуснато обезпечение на бъдещ иск с ищец А. С. против „Кеник”ООД за заплащане на сумата 35 200лв.- равностойност на дружествения дял на ищеца в ответното дружество чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху подробно идентифициран имот, собственост на дружеството, находящ се в гр. Царево, ул.”Василико”, ул.”Крайбрежна” № 33а, ет.4,ап.13, при внасяне на парична гаранция в размер на 3 250лв. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е, че бъдещият иск по чл.125,ал.3 ТЗ е неоснователен, тъй като размерът на чистия актив по баланса на дружеството е отрицателна величина, както и че без налагането на тази обезпечителна мярка няма да бъде затруднено или невъзможно осъществяването на правата на ищеца по бъдещия иск. Поддържа се, че възбраната не е подходящ обезпечителен способ, тя е неадекватна и спъва търговския оборот. Искането е тя да бъде заменена със запор на банковата сметка на дружеството. Като основание за допускане на частното касационно обжалване жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност - чл.280,ал.2, предл. трето ГПК. С писмен отговор молителят по чл.390 ГПК оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция не е споделила извода на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата за обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл.125,ал.3 ТЗ, аргументиран с постановен отказ на АВп за вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на членството на бъдещия ищец в ответното дружество поради изключването му с решение на общото събрание на съдружниците. Приела е, че в отношенията между съдружниците, изключването има действие от момента на приемане на решението на общото събрание, поради което бъдещият иск е допустим. По отношение на неговата вероятна основателност е мотивирала, че във фазата на предварителното обезпечаване на бъдещ иск не може да се проведе пълно доказване на размера на равностойността на дела на съдружника, поради което обезпечението следва да се допусне при условията на парична гаранция от 3 250лв. Счетено е, че за ищеца е налице обезпечителна нужда, тъй като видно от справката от имотния регистър дружеството-ответник сключва сделки на разпореждане със свое имущество, а поисканата обезпечителна мярка „възбрана” е адекватна. Искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено: Частният касатор не излага нито един правен довод в подкрепа на тезата за очевидна неправилност на обжалваното определение като отъждествява неправилността като касационно основание за отмяна с очевидната неправилност като директно основание за достъп до касационен контрол. Аналогично на касационния довод за неправилност, очевидната неправилност следва да бъде надлежно обоснована от страната, а не служебно установявана от съда. Възпроизведените в настоящото определение мотиви на въззивната инстанция изключват извод атакуваният акт да е постановен въз основа на несъществуваща или отменена материалноправна норма, в нарушение на основополагащите принципи на гражданското съдопроизводство, при фактически констатации, изградени при грубо нарушение на правилата на формалната логика или да страда от друг порок, попадащ в обхвата на квалифицираната форма на неправилност по чл.280,ал.2, предл трето ГПК. Доводът, че чистият актив по баланса на дружеството е отрицателна величина, освен че е неотносим към довода за очевидна неправилност, е факт, подлежащ на установяване в състезателното производство и е ирелевантен за обезпечителното производство, в което обезпечението е допуснато при условията на внасяне на парична гаранция, осигуряваща вредите при евентуално неоснователно обезпечение. Искането за замяна на обезпечителната мярка /която е допустима форма за обезпечение/ не е в правомощията на ВКС. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.